1 Н а втором году правления Навуходоносора, ему приснились сны; он встревожился духом и не мог заснуть.
Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.
2 Т огда царь призвал всех чародеев, волшебников, колдунов и мудрецов-халдеев, чтобы они рассказали, что ему приснилось. Когда они пришли и встали перед царем,
Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
3 о н сказал им: – Мне снился сон, и мой дух тревожится, желая понять, что это был за сон.
Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 Т огда мудрецы-халдеи ответили царю по-арамейски: – О царь, живи вечно! Расскажи твоим слугам этот сон, и мы истолкуем его.
Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
5 Ц арь ответил мудрецам-халдеям: – Вот что я решил: если вы сами не расскажете мне содержание сна и его истолкование, то вас разрубят на куски, а ваши дома превратятся в груды развалин.
Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
6 Н о если вы расскажете мне этот сон и истолкуете его, то получите от меня подарки, награды и великие почести. Итак, расскажите мне этот сон и истолкуйте его.
но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
7 О ни ответили еще раз: – Пусть царь расскажет своим слугам сон, а мы истолкуем его.
Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
8 Т огда царь сказал: – Я точно знаю, вы стараетесь выиграть время, потому что видите, что я решил так:
Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
9 е сли не расскажете мне сон, то вас ждет одно наказание. Вы сговорились плести мне ложь и обман в надежде, что дело изменится. Итак, расскажите мне сон, и я узнаю, что вы можете мне его истолковать.
Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
10 М удрецы-халдеи ответили царю: – На земле нет человека, который мог бы сделать то, чего просит царь! Никакой царь, как бы он ни был велик и могуществен, никогда не просил такого ни у одного чародея, волшебника или звездочета.
Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.
11 Т о, о чем просит царь, слишком трудно. Никто не может открыть этого царю, кроме богов, а они среди людей не живут.
Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.
12 Э то так разгневало и разъярило царя Вавилона, что он приказал казнить всех мудрецов Вавилона.
Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
13 Б ыл издан указ предать смерти всех мудрецов, и Даниила с его друзьями искали, чтобы предать их смерти.
И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
14 К огда Ариох, начальник царских стражей, вышел предать смерти Вавилонских мудрецов, Даниил заговорил с ним с мудростью и рассудительностью.
Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 О н спросил царского сановника: – Почему царь издал такой суровый указ? И Ариох рассказал обо всем Даниилу.
Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
16 Т огда Даниил пошел к царю и попросил дать ему время, чтобы истолковать этот сон.
И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Д аниил вернулся домой и рассказал об этом своим друзьям: Ханании, Мисаилу и Азарии.
Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 О н сказал им просить у Бога небес милости, чтобы Он открыл им эту тайну, и они не были казнены вместе с остальными вавилонскими мудрецами.
за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Н очью эта тайна была открыта Даниилу в видении. Даниил восславил Бога небес
Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 т акими словами: – Слава Имени Божьему вовеки; у Него мудрость и сила.
Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.
21 О н сменяет времена и эпохи; Он возводит царей и низлагает. Он дает мудрость мудрым и знание разумным.
Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.
22 О н открывает глубокое и сокровенное; Он знает, что таится во тьме, и свет обитает с Ним.
Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.
23 Б лагодарю и славлю Тебя, Бог моих отцов; Ты дал мне мудрость и силу. Ты открыл мне то, о чем мы Тебя молили, Ты открыл нам царский сон! Даниил толкует сон
На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.
24 Д аниил пошел к Ариоху, которому царь велел казнить вавилонских мудрецов, и сказал ему: – Не казни вавилонских мудрецов. Отведи меня к царю, и я истолкую ему его сон.
И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.
25 А риох тотчас же отвел Даниила к царю и сказал: – Я нашел среди пленников из Иудеи человека, который может рассказать царю, что означает его сон.
Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
26 Ц арь спросил Даниила (называемого также Белтешаццаром): – Ты можешь рассказать мне о том, что я видел во сне, и истолковать это?
Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 Д аниил ответил: – Ни один мудрец, волшебник, чародей или колдун не мог открыть царю тайны, о которой он спрашивал,
Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
28 н о на небе есть Бог, открывающий тайны. Он показал царю Навуходоносору то, что должно произойти в последние дни. Вот сон и видения, которые ты видел, лежа в постели:
Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
29 К огда ты лежал в постели, о царь, твой разум обратился к будущему, и Открывающий тайны показал тебе то, что должно произойти.
Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
30 А мне эта тайна была открыта не потому, что у меня больше мудрости, чем у прочих людей, но для того, чтобы ты, о царь, мог узнать истолкование и понять то, что прошло через твой ум.
Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Т ы посмотрел, о царь, и вот, перед тобой стояла большая статуя – огромная, сияющая ослепительным блеском, ужасная на вид статуя.
Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
32 Г олова статуи была из чистого золота, грудь и руки из серебра, живот и бедра из бронзы,
Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,
33 н оги из железа, а ступни частью из железа, частью из обожженной глины.
краката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 П ока ты смотрел, откололся камень, без помощи человеческих рук. Он ударил статую по ступням из железа и обожженной глины и раздробил их.
Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 И в тот же миг железо, обожженная глина, бронза серебро и золото разбились на куски и стали, как мякина на току летом. Ветер унес их, не оставив и следа. Но камень, который ударил в статую, превратился в огромную гору и заполнил всю землю.
Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Т аков был сон, а теперь истолкуем его царю.
Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 Т ы, о царь, есть царь царей. Бог небес дал тебе владычество и силу, могущество и славу;
Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 О н отдал в твои руки человеческий род, полевых зверей и небесных птиц. Где бы они ни жили, Он сделал тебя владыкой над всеми ними. Ты и есть та золотая голова.
и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
39 П осле тебя поднимется другое царство, уступающее твоему. После него – третье царство, бронзовое, которое будет править всей землей.
След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
40 Н аконец, явится четвертое царство, крепкое, как железо – ведь железо все разбивает и все крушит – и как всесокрушающее железо, оно раздробит и сокрушит все остальные.
Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
41 И как ты видел то, что ступни и пальцы ступней были частью из обожженной глины и частью из железа, так и царство это будет разделенным; но будет в нем и от крепости железа, ведь ты видел, что железо смешано с обожженной глиной.
А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 Т ак как пальцы ступней были частью из железа и частью из глины, то и царство это будет частью крепким, частью хрупким.
И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И так как ты видел железо смешанным с обожженной глиной, так и его народ будет смешанным, но не пребудет в единстве, как невозможно смешать железо и глину.
И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 В дни тех царей Бог небес установит царство, которое никогда не погибнет и не перейдет к другому народу. Оно сокрушит все эти царства и положит им конец, но само пребудет вовеки.
И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
45 Т аково значение видения о камне, отколовшемся от горы, без помощи человеческих рук – камне, разбившем железо, бронзу, обожженную глину, серебро и золото на куски. Великий Бог показал царю то, что произойдет в будущем. Истинен сон и верно истолкование.
Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
46 Т огда царь Навуходоносор пал ниц перед Даниилом, воздал ему почести и повелел, чтобы ему дали приношения и благовония.
Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 Ц арь сказал Даниилу: – Несомненно, ваш Бог есть Бог богов и Владыка царей, открывающий тайны, раз ты смог открыть эту тайну.
Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
48 З атем царь возвысил Даниила и дал ему множество ценных подарков. Он сделал его правителем всей провинции Вавилон и главой всех ее мудрецов.
Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
49 Д аниил попросил царя, и царь поставил Шадраха, Мешаха и Аведнего над делами провинции Вавилон, тогда как сам Даниил остался при царском дворе.
Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.