1 I n the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar dreamed dreams; and his spirit was troubled, and his sleep went from him.

Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

2 T hen the king commanded to call the magicians, and the enchanters, and the sorcerers, and the Chaldeans, to tell the king his dreams. So they came in and stood before the king.

Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

3 T he king said to them, I have dreamed a dream, and my spirit is troubled to know the dream.

Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

4 T hen spoke the Chaldeans to the king in the Syrian language, O king, live forever: tell your servants the dream, and we will show the interpretation.

Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

5 T he king answered the Chaldeans, The thing is gone from me: if you don’t make known to me the dream and its interpretation, you shall be cut in pieces, and your houses shall be made a dunghill.

Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

6 B ut if you show the dream and its interpretation, you shall receive of me gifts and rewards and great honor: therefore show me the dream and its interpretation.

но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

7 T hey answered the second time and said, Let the king tell his servants the dream, and we will show the interpretation.

Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

8 T he king answered, I know of a certainty that you would gain time, because you see the thing is gone from me.

Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

9 B ut if you don’t make known to me the dream, there is but one law for you; for you have prepared lying and corrupt words to speak before me, until the time be changed: therefore tell me the dream, and I shall know that you can show me its interpretation.

Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

10 T he Chaldeans answered before the king, and said, There is not a man on the earth who can show the king’s matter, because no king, lord, or ruler, has asked such a thing of any magician, or enchanter, or Chaldean.

Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

11 I t is a rare thing that the king requires, and there is no other who can show it before the king, except the gods, whose dwelling is not with flesh.

Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

12 F or this cause the king was angry and very furious, and commanded to destroy all the wise men of Babylon.

Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

13 S o the decree went out, and the wise men were to be slain; and they sought Daniel and his companions to be slain.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

14 T hen Daniel returned answer with counsel and prudence to Arioch the captain of the king’s guard, who was gone out to kill the wise men of Babylon;

Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 h e answered Arioch the king’s captain, Why is the decree so urgent from the king? Then Arioch made the thing known to Daniel.

Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

16 D aniel went in, and desired of the king that he would appoint him a time, and he would show the king the interpretation.

И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

17 T hen Daniel went to his house, and made the thing known to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions:

Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

18 t hat they would desire mercies of the God of heaven concerning this secret; that Daniel and his companions should not perish with the rest of the wise men of Babylon.

за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

19 T hen was the secret revealed to Daniel in a vision of the night. Then Daniel blessed the God of heaven.

Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20 D aniel answered, Blessed be the name of God forever and ever; for wisdom and might are his.

Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

21 H e changes the times and the seasons; he removes kings, and sets up kings; he gives wisdom to the wise, and knowledge to those who have understanding;

Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

22 h e reveals the deep and secret things; he knows what is in the darkness, and the light dwells with him.

Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

23 I thank you, and praise you, you God of my fathers, who have given me wisdom and might, and have now made known to me what we desired of you; for you have made known to us the king’s matter.

На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

24 T herefore Daniel went in to Arioch, whom the king had appointed to destroy the wise men of Babylon; he went and said thus to him: Don’t destroy the wise men of Babylon; bring me in before the king, and I will show to the king the interpretation.

И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

25 T hen Arioch brought in Daniel before the king in haste, and said thus to him, I have found a man of the children of the captivity of Judah, who will make known to the king the interpretation.

Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

26 T he king answered Daniel, whose name was Belteshazzar, Are you able to make known to me the dream which I have seen, and its interpretation?

Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

27 D aniel answered before the king, and said, The secret which the king has demanded can neither wise men, enchanters, magicians, nor soothsayers, show to the king;

Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

28 b ut there is a God in heaven who reveals secrets, and he has made known to the king Nebuchadnezzar what shall be in the latter days. Your dream, and the visions of your head on your bed, are these:

Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

29 a s for you, O king, your thoughts came on your bed, what should happen hereafter; and he who reveals secrets has made known to you what shall happen.

Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

30 B ut as for me, this secret is not revealed to me for any wisdom that I have more than any living, but to the intent that the interpretation may be made known to the king, and that you may know the thoughts of your heart.

Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31 Y ou, O king, saw, and behold, a great image. This image, which was mighty, and whose brightness was excellent, stood before you; and its aspect was awesome.

Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

32 A s for this image, its head was of fine gold, its breast and its arms of silver, its belly and its thighs of brass,

Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

33 i ts legs of iron, its feet part of iron, and part of clay.

краката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 Y ou saw until a stone was cut out without hands, which struck the image on its feet that were of iron and clay, and broke them in pieces.

Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 T hen was the iron, the clay, the brass, the silver, and the gold, broken in pieces together, and became like the chaff of the summer threshing floors; and the wind carried them away, so that no place was found for them: and the stone that struck the image became a great mountain, and filled the whole earth.

Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 T his is the dream; and we will tell its interpretation before the king.

Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 Y ou, O king, are king of kings, to whom the God of heaven has given the kingdom, the power, and the strength, and the glory;

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 a nd wherever the children of men dwell, the animals of the field and the birds of the sky has he given into your hand, and has made you to rule over them all: you are the head of gold.

и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

39 A fter you shall arise another kingdom inferior to you; and another third kingdom of brass, which shall bear rule over all the earth.

След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

40 T he fourth kingdom shall be strong as iron, because iron breaks in pieces and subdues all things; and as iron that crushes all these, shall it break in pieces and crush.

Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

41 W hereas you saw the feet and toes, part of potters’ clay, and part of iron, it shall be a divided kingdom; but there shall be in it of the strength of the iron, because you saw the iron mixed with miry clay.

А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

42 A s the toes of the feet were part of iron, and part of clay, so the kingdom shall be partly strong, and partly broken.

И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

43 W hereas you saw the iron mixed with miry clay, they shall mingle themselves with the seed of men; but they shall not cling to one another, even as iron does not mingle with clay.

И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

44 I n the days of those kings shall the God of heaven set up a kingdom which shall never be destroyed, nor shall its sovereignty be left to another people; but it shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand forever.

И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

45 B ecause you saw that a stone was cut out of the mountain without hands, and that it broke in pieces the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold; the great God has made known to the king what shall happen hereafter: and the dream is certain, and its interpretation sure.

Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

46 T hen the king Nebuchadnezzar fell on his face, and worshiped Daniel, and commanded that they should offer an offering and sweet odors to him.

Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

47 T he king answered to Daniel, and said, Of a truth your God is the God of gods, and the Lord of kings, and a revealer of secrets, since you have been able to reveal this secret.

Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

48 T hen the king made Daniel great, and gave him many great gifts, and made him to rule over the whole province of Babylon, and to be chief governor over all the wise men of Babylon.

Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

49 D aniel requested of the king, and he appointed Shadrach, Meshach, and Abednego, over the affairs of the province of Babylon: but Daniel was in the gate of the king.

Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.