1 A good name is better than fine perfume; and the day of death better than the day of one’s birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting: for that is the end of all men, and the living should take this to heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter; for by the sadness of the face the heart is made good.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely extortion makes the wise man foolish; and a bribe destroys the understanding.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than its beginning. The patient in spirit is better than the proud in spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 D on’t be hasty in your spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 D on’t say, “Why were the former days better than these?” For you do not ask wisely about this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is as good as an inheritance. Yes, it is more excellent for those who see the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defense, even as money is a defense; but the excellency of knowledge is that wisdom preserves the life of him who has it.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 C onsider the work of God, for who can make that straight, which he has made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider; yes, God has made the one side by side with the other, to the end that man should not find out anything after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 A ll this have I seen in my days of vanity: there is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who lives long in his evildoing.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 D on’t be overly righteous, neither make yourself overly wise. Why should you destroy yourself?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 D on’t be too wicked, neither be foolish. Why should you die before your time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that you should take hold of this. Yes, also from that don’t withdraw your hand; for he who fears God will come out of them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 W isdom is a strength to the wise man more than ten rulers who are in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 S urely there is not a righteous man on earth, who does good and doesn’t sin.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 A lso don’t take heed to all words that are spoken, lest you hear your servant curse you;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 f or often your own heart knows that you yourself have likewise cursed others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this have I proved in wisdom. I said, “I will be wise”; but it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 T hat which is, is far off and exceedingly deep. Who can find it out?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I turned around, and my heart sought to know and to search out, and to seek wisdom and the scheme of things, and to know that wickedness is stupidity, and that foolishness is madness.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 I find more bitter than death the woman whose heart is snares and traps, whose hands are chains. Whoever pleases God shall escape from her; but the sinner will be ensnared by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 “ Behold, I have found this,” says the Preacher, “to one another, to find out the scheme;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 w hich my soul still seeks; but I have not found. One man among a thousand have I found; but I have not found a woman among all those.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 B ehold, this only have I found: that God made man upright; but they search for many schemes.”

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.