1 A maziah was twenty-five years old when he began to reign; and he reigned twenty-nine years in Jerusalem: and his mother’s name was Jehoaddan, of Jerusalem.

Амасия беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йодана от Йерусалим.

2 H e did that which was right in Yahweh’s eyes, but not with a perfect heart.

Той вършѝ това, което беше право пред Господа, но не със съвършено сърце.

3 N ow when the kingdom was established to him, he killed his servants who had killed the king his father.

А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

4 B ut he didn’t put their children to death, but did according to that which is written in the law in the book of Moses, as Yahweh commanded, saying, “The fathers shall not die for the children, neither shall the children die for the fathers; but every man shall die for his own sin.”

Но децата им не умъртви според писаното в закона в Моисеевата книга, където Господ заповядва: Бащите да не умират заради децата, нито децата да умират заради бащите; а всеки да умира за своя грях.

5 M oreover Amaziah gathered Judah together, and ordered them according to their fathers’ houses, under captains of thousands and captains of hundreds, even all Judah and Benjamin: and he numbered them from twenty years old and upward, and found them three hundred thousand chosen men, able to go out to war, who could handle spear and shield.

Тогава Амасия събра юдеите и постави от тях хилядници и стотници според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

6 H e hired also one hundred thousand mighty men of valor out of Israel for one hundred talents of silver.

А от Израел нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

7 A man of God came to him, saying, “O king, don’t let the army of Israel go with you; for Yahweh is not with Israel, with all the children of Ephraim.

Тогава при него дойде един Божий човек и каза: Царю, да не отиде с теб Израелевата войска; защото Господ не е с Израел, нито с никого от Ефремовите синове.

8 B ut if you will go, take action, be strong for the battle. God will overthrow you before the enemy; for God has power to help, and to overthrow.”

Но ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

9 A maziah said to the man of God, “But what shall we do for the hundred talents which I have given to the army of Israel?” The man of God answered, “Yahweh is able to give you much more than this.”

Амасия отговори на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израелевата войска? А Божият човек отвърна: Господ може да ти даде много повече от това.

10 T hen Amaziah separated them, the army that had come to him out of Ephraim, to go home again: therefore their anger was greatly kindled against Judah, and they returned home in fierce anger.

Тогава Амасия ги отдели, т. е. войската, която беше дошла при него от Ефрем, за да се върнат у дома си; по тази причина гневът им пламна силно против Юдея и се върнаха у дома си много разярени.

11 A maziah took courage, and led his people out, and went to the Valley of Salt, and struck ten thousand of the children of Seir.

А Амасия се осмели, изведе народа си и отиде в Долината на солта, и порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12 T he children of Judah carried away ten thousand alive, and brought them to the top of the rock, and threw them down from the top of the rock, so that they all were broken in pieces.

А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, ги хвърлиха долу от върха на скалата, така че всички те загинаха.

13 B ut the men of the army whom Amaziah sent back, that they should not go with him to battle, fell on the cities of Judah, from Samaria even to Beth Horon, and struck of them three thousand, and took much plunder.

Но мъжете от войската, която Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдейските градове от Самария чак до Ветерон и поразиха от тях три хиляди души, и заграбиха много плячка.

14 N ow after Amaziah had come from the slaughter of the Edomites, he brought the gods of the children of Seir, and set them up to be his gods, and bowed down himself before them, and burned incense to them.

А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци и ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях и им кадеше тамян.

15 T herefore Yahweh’s anger burned against Amaziah, and he sent to him a prophet, who said to him, “Why have you sought after the gods of the people, which have not delivered their own people out of your hand?”

Затова гневът на Господа пламна против Амасия и прати при него пророк, който му каза: Защо си прибегнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своя народ от ръката ти?

16 A s he talked with him, the king said to him, “Have we made you one of the king’s counselors? Stop! Why should you be struck down?” Then the prophet stopped, and said, “I know that God has determined to destroy you, because you have done this, and have not listened to my counsel.”

А като му говореше, той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като каза: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти направи това и не послуша моя съвет.

17 T hen Amaziah king of Judah consulted his advisers, and sent to Joash, the son of Jehoahaz the son of Jehu, king of Israel, saying, “Come, let us look one another in the face.”

Тогава Юдейският цар Амасия, като се посъветва, прати до Израелевия цар Йоас, син на Йоахаз, Ииуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

18 J oash king of Israel sent to Amaziah king of Judah, saying, “The thistle that was in Lebanon sent to the cedar that was in Lebanon, saying, ‘Give your daughter to my son as his wife; then a wild animal that was in Lebanon passed by, and trampled down the thistle.

А Израелевият цар Йоас прати до Юдейския цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си за жена на сина ми. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

19 Y ou say to yourself that you have struck Edom; and your heart lifts you up to boast. Now stay at home. Why should you meddle with trouble, that you should fall, even you, and Judah with you?’”

Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за собствена вреда, за да паднеш, ти и Юдея с тебе?

20 B ut Amaziah would not listen; for it was of God, that he might deliver them into the hand of their enemies, because they had sought after the gods of Edom.

Но Амасия не послуша; защото от Бога беше това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибегнали към едомските богове.

21 S o Joash king of Israel went up; and he and Amaziah king of Judah looked one another in the face at Beth Shemesh, which belongs to Judah.

И така, Израелевият цар Йоас излезе и се погледнаха един друг в лице, той и Юдейският цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юдея.

22 J udah was defeated by Israel; and they fled every man to his tent.

И Юдея беше поразена пред Израел; и побегнаха всеки в шатъра си.

23 J oash king of Israel took Amaziah king of Judah, the son of Joash the son of Jehoahaz, at Beth Shemesh, and brought him to Jerusalem, and broke down the wall of Jerusalem from the gate of Ephraim to the corner gate, four hundred cubits.

Израелевият цар Йоас хвана във Ветсемес Юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Йерусалим, и събори четиристотин лакътя от йерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24 H e took all the gold and silver, and all the vessels that were found in God’s house with Obed-Edom, and the treasures of the king’s house, the hostages also, and returned to Samaria.

И като взе цялото злато и сребро и всички съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едом, и съкровищата на царската къща, също и заложници, се върна в Самария.

25 A maziah the son of Joash king of Judah lived after the death of Joash son of Jehoahaz king of Israel fifteen years.

А след смъртта на Израелевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

26 N ow the rest of the acts of Amaziah, first and last, behold, aren’t they written in the book of the kings of Judah and Israel?

Останалите дела на Амасия, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

27 N ow from the time that Amaziah turned away from following Yahweh, they made a conspiracy against him in Jerusalem. He fled to Lachish; but they sent after him to Lachish, and killed him there.

А след като Амасия се отклони от Господа, направиха заговор против него в Йерусалим и той побегна в Лахис; но пратиха след него в Лахис и там го убиха.

28 T hey brought him on horses, and buried him with his fathers in the city of Judah.

Докараха го на коне и го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.