1 N ow Jephthah the Gileadite was a mighty man of valor, and he was the son of a prostitute. Gilead became the father of Jephthah.
Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 G ilead’s wife bore him sons. When his wife’s sons grew up, they drove Jephthah out, and said to him, “You will not inherit in our father’s house, for you are the son of another woman.”
Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 T hen Jephthah fled from his brothers, and lived in the land of Tob. Outlaws joined up with Jephthah, and they went out with him.
Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 A fter a while, the children of Ammon made war against Israel.
А след известно време амонците воюваха против Израел.
5 W hen the children of Ammon made war against Israel, the elders of Gilead went to get Jephthah out of the land of Tob.
И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 T hey said to Jephthah, “Come and be our chief, that we may fight with the children of Ammon.”
Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 J ephthah said to the elders of Gilead, “Didn’t you hate me, and drive me out of my father’s house? Why have you come to me now when you are in distress?”
А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 T he elders of Gilead said to Jephthah, “Therefore we have turned again to you now, that you may go with us, and fight with the children of Ammon. You will be our head over all the inhabitants of Gilead.”
Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 J ephthah said to the elders of Gilead, “If you bring me home again to fight with the children of Ammon, and Yahweh delivers them before me, will I be your head?”
А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 T he elders of Gilead said to Jephthah, “Yahweh will be witness between us. Surely we will do what you say.”
Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 T hen Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and chief over them. Jephthah spoke all his words before Yahweh in Mizpah.
Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 J ephthah sent messengers to the king of the children of Ammon, saying, “What have you to do with me, that you have come to me to fight against my land?”
След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 T he king of the children of Ammon answered to the messengers of Jephthah, “Because Israel took away my land, when he came up out of Egypt, from the Arnon even to the Jabbok, and to the Jordan. Now therefore restore that territory again peaceably.”
А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.
14 J ephthah sent messengers again to the king of the children of Ammon;
Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:
15 a nd he said to him, “Thus says Jephthah: Israel didn’t take away the land of Moab, nor the land of the children of Ammon,
Така казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 b ut when they came up from Egypt, and Israel went through the wilderness to the Red Sea, and came to Kadesh;
но когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 t hen Israel sent messengers to the king of Edom, saying, ‘Please let me pass through your land;’ but the king of Edom didn’t listen. In the same way, he sent to the king of Moab; but he would not: and Israel stayed in Kadesh.
Израел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.
18 T hen they went through the wilderness, and went around the land of Edom, and the land of Moab, and came by the east side of the land of Moab, and they encamped on the other side of the Arnon; but they didn’t come within the border of Moab, for the Arnon was the border of Moab.
Тогава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 I srael sent messengers to Sihon king of the Amorites, the king of Heshbon; and Israel said to him, ‘Please let us pass through your land to my place.’
След това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.
20 B ut Sihon didn’t trust Israel to pass through his border; but Sihon gathered all his people together, and encamped in Jahaz, and fought against Israel.
Но Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.
21 Y ahweh, the God of Israel, delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they struck them. So Israel possessed all the land of the Amorites, the inhabitants of that country.
Господ, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.
22 T hey possessed all the border of the Amorites, from the Arnon even to the Jabbok, and from the wilderness even to the Jordan.
Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.
23 S o now Yahweh, the God of Israel, has dispossessed the Amorites from before his people Israel, and should you possess them?
И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?
24 W on’t you possess that which Chemosh your god gives you to possess? So whoever Yahweh our God has dispossessed from before us, them will we possess.
Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.
25 N ow are you anything better than Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever strive against Israel, or did he ever fight against them?
И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?
26 W hile Israel lived in Heshbon and its towns, and in Aroer and its towns, and in all the cities that are along by the side of the Arnon, three hundred years; why didn’t you recover them within that time?
Триста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 I therefore have not sinned against you, but you do me wrong to war against me. May Yahweh the Judge be judge today between the children of Israel and the children of Ammon.”
Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.
28 H owever the king of the children of Ammon didn’t listen to the words of Jephthah which he sent him.
Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.
29 T hen Yahweh’s Spirit came on Jephthah, and he passed over Gilead and Manasseh, and passed over Mizpah of Gilead, and from Mizpah of Gilead he passed over to the children of Ammon.
Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 J ephthah vowed a vow to Yahweh, and said, “If you will indeed deliver the children of Ammon into my hand,
Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 t hen it shall be, that whatever comes out of the doors of my house to meet me, when I return in peace from the children of Ammon, it shall be Yahweh’s, and I will offer it up for a burnt offering.”
онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.
32 S o Jephthah passed over to the children of Ammon to fight against them; and Yahweh delivered them into his hand.
И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.
33 H e struck them from Aroer until you come to Minnith, even twenty cities, and to Abelcheramim, with a very great slaughter. So the children of Ammon were subdued before the children of Israel.
Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.
34 J ephthah came to Mizpah to his house; and behold, his daughter came out to meet him with tambourines and with dances. She was his only child. Besides her he had neither son nor daughter.
Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 W hen he saw her, he tore his clothes, and said, “Alas, my daughter! You have brought me very low, and you are one of those who trouble me; for I have opened my mouth to Yahweh, and I can’t go back.”
И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.
36 S he said to him, “My father, you have opened your mouth to Yahweh; do to me according to that which has proceeded out of your mouth, because Yahweh has taken vengeance for you on your enemies, even on the children of Ammon.”
А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 S he said to her father, “Let this thing be done for me. Leave me alone two months, that I may depart and go down on the mountains, and bewail my virginity, I and my companions.”
Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 H e said, “Go.” He sent her away for two months: and she departed, she and her companions, and mourned her virginity on the mountains.
Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 A t the end of two months, she returned to her father, who did with her according to his vow which he had vowed. She was a virgin. It was a custom in Israel
В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел
40 t hat the daughters of Israel went yearly to celebrate the daughter of Jephthah the Gileadite four days in a year.
Израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.