1 S oon afterwards, he went about through cities and villages, preaching and bringing the good news of God’s Kingdom. With him were the twelve,

И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика

2 a nd certain women who had been healed of evil spirits and infirmities: Mary who was called Magdalene, from whom seven demons had gone out;

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,

3 a nd Joanna, the wife of Chuzas, Herod’s steward; Susanna; and many others; who served them from their possessions.

и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

4 W hen a great multitude came together, and people from every city were coming to him, he spoke by a parable.

И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:

5 “ The farmer went out to sow his seed. As he sowed, some fell along the road, and it was trampled under foot, and the birds of the sky devoured it.

Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.

6 O ther seed fell on the rock, and as soon as it grew, it withered away, because it had no moisture.

А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

7 O ther fell amid the thorns, and the thorns grew with it, and choked it.

Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8 O ther fell into the good ground, and grew, and produced one hundred times as much fruit.” As he said these things, he called out, “He who has ears to hear, let him hear!”

А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 T hen his disciples asked him, “What does this parable mean?”

А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

10 H e said, “To you it is given to know the mysteries of God’s Kingdom, but to the rest in parables; that ‘seeing they may not see, and hearing they may not understand.’

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 N ow the parable is this: The seed is the word of God.

А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

12 T hose along the road are those who hear, then the devil comes, and takes away the word from their heart, that they may not believe and be saved.

А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.

13 T hose on the rock are they who, when they hear, receive the word with joy; but these have no root, who believe for a while, then fall away in time of temptation.

Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14 T hat which fell among the thorns, these are those who have heard, and as they go on their way they are choked with cares, riches, and pleasures of life, and bring no fruit to maturity.

Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 T hat in the good ground, these are such as in an honest and good heart, having heard the word, hold it tightly, and produces fruit with patience.

А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение. Светилото и светилникът

16 “ No one, when he has lit a lamp, covers it with a container, or puts it under a bed; but puts it on a stand, that those who enter in may see the light.

И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.

17 F or nothing is hidden, that will not be revealed; nor anything secret, that will not be known and come to light.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.

18 B e careful therefore how you hear. For whoever has, to him will be given; and whoever doesn’t have, from him will be taken away even that which he thinks he has.”

Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. Майката и братята на Исус

19 H is mother and brothers came to him, and they could not come near him for the crowd.

И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 S ome people told him, “Your mother and your brothers stand outside, desiring to see you.”

И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 B ut he answered them, “My mother and my brothers are these who hear the word of God, and do it.”

А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. Укротяването на бурята

22 N ow on one of those days, he entered into a boat, himself and his disciples, and he said to them, “Let’s go over to the other side of the lake.” So they launched out.

А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха.

23 B ut as they sailed, he fell asleep. A wind storm came down on the lake, and they were taking on dangerous amounts of water.

А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.

24 T hey came to him, and awoke him, saying, “Master, master, we are dying!” He awoke, and rebuked the wind and the raging of the water, and they ceased, and it was calm.

И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.

25 H e said to them, “Where is your faith?” Being afraid they marveled, saying to one another, “Who is this, then, that he commands even the winds and the water, and they obey him?”

Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? Излекуването на обладания от бесове

26 T hey arrived at the country of the Gadarenes, which is opposite Galilee.

И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 W hen Jesus stepped ashore, a certain man out of the city who had demons for a long time met him. He wore no clothes, and didn’t live in a house, but in the tombs.

И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

28 W hen he saw Jesus, he cried out, and fell down before him, and with a loud voice said, “What do I have to do with you, Jesus, you Son of the Most High God? I beg you, don’t torment me!”

Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.

29 F or Jesus was commanding the unclean spirit to come out of the man. For the unclean spirit had often seized the man. He was kept under guard, and bound with chains and fetters. Breaking the bands apart, he was driven by the demon into the desert.

Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.

30 J esus asked him, “What is your name?” He said, “Legion,” for many demons had entered into him.

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 T hey begged him that he would not command them to go into the abyss.

И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.

32 N ow there was there a herd of many pigs feeding on the mountain, and they begged him that he would allow them to enter into those. He allowed them.

А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

33 T he demons came out of the man, and entered into the pigs, and the herd rushed down the steep bank into the lake, and were drowned.

И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 W hen those who fed them saw what had happened, they fled, and told it in the city and in the country.

А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.

35 P eople went out to see what had happened. They came to Jesus, and found the man from whom the demons had gone out, sitting at Jesus’ feet, clothed and in his right mind; and they were afraid.

И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.

36 T hose who saw it told them how he who had been possessed by demons was healed.

А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен обладаният от бесове.

37 A ll the people of the surrounding country of the Gadarenes asked him to depart from them, for they were very much afraid. He entered into the boat, and returned.

И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 B ut the man from whom the demons had gone out begged him that he might go with him, but Jesus sent him away, saying,

А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:

39 “ Return to your house, and declare what great things God has done for you.” He went his way, proclaiming throughout the whole city what great things Jesus had done for him.

Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус. Възкресяването на дъщерята на Яир

40 W hen Jesus returned, the multitude welcomed him, for they were all waiting for him.

А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 B ehold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue. He fell down at Jesus’ feet, and begged him to come into his house,

И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,

42 f or he had an only daughter, about twelve years of age, and she was dying. But as he went, the multitudes pressed against him.

защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.

43 A woman who had a flow of blood for twelve years, who had spent all her living on physicians, and could not be healed by any,

И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,

44 c ame behind him, and touched the fringe of his cloak, and immediately the flow of her blood stopped.

се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението ѝ престана.

45 J esus said, “Who touched me?” When all denied it, Peter and those with him said, “Master, the multitudes press and jostle you, and you say, ‘Who touched me?’ ”

И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.

46 B ut Jesus said, “Someone did touch me, for I perceived that power has gone out of me.”

Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

47 W hen the woman saw that she was not hidden, she came trembling, and falling down before him declared to him in the presence of all the people the reason why she had touched him, and how she was healed immediately.

И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.

48 H e said to her, “Daughter, cheer up. Your faith has made you well. Go in peace.”

А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 W hile he still spoke, one from the ruler of the synagogue’s house came, saying to him, “Your daughter is dead. Don’t trouble the Teacher.”

Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50 B ut Jesus hearing it, answered him, “Don’t be afraid. Only believe, and she will be healed.”

А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.

51 W hen he came to the house, he didn’t allow anyone to enter in, except Peter, John, James, the father of the child, and her mother.

И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.

52 A ll were weeping and mourning her, but he said, “Don’t weep. She isn’t dead, but sleeping.”

И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.

53 T hey were ridiculing him, knowing that she was dead.

А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 B ut he put them all outside, and taking her by the hand, he called, saying, “Child, arise!”

Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

55 H er spirit returned, and she rose up immediately. He commanded that something be given to her to eat.

И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 H er parents were amazed, but he commanded them to tell no one what had been done.

И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.