1 J acob went on his way, and the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 W hen he saw them, Jacob said, “This is God’s army.” He called the name of that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

3 J acob sent messengers in front of him to Esau, his brother, to the land of Seir, the field of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

4 H e commanded them, saying, “This is what you shall tell my lord, Esau: ‘This is what your servant, Jacob, says. I have lived as a foreigner with Laban, and stayed until now.

и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

5 I have cattle, donkeys, flocks, male servants, and female servants. I have sent to tell my lord, that I may find favor in your sight.’”

придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 T he messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau. Not only that, but he comes to meet you, and four hundred men with him.”

А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 T hen Jacob was greatly afraid and was distressed. He divided the people who were with him, and the flocks, and the herds, and the camels, into two companies;

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

8 a nd he said, “If Esau comes to the one company, and strikes it, then the company which is left will escape.”

Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 J acob said, “God of my father Abraham, and God of my father Isaac, Yahweh, who said to me, ‘Return to your country, and to your relatives, and I will do you good,’

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 I am not worthy of the least of all the loving kindnesses, and of all the truth, which you have shown to your servant; for with just my staff I crossed over this Jordan; and now I have become two companies.

не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

11 P lease deliver me from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he come and strike me, and the mothers with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

12 Y ou said, ‘I will surely do you good, and make your offspring as the sand of the sea, which can’t be numbered because there are so many.’”

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 H e stayed there that night, and took from that which he had with him, a present for Esau, his brother:

Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

14 t wo hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

15 t hirty milk camels and their colts, forty cows, ten bulls, twenty female donkeys and ten foals.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

16 H e delivered them into the hands of his servants, every herd by itself, and said to his servants, “Pass over before me, and put a space between herd and herd.”

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 H e commanded the foremost, saying, “When Esau, my brother, meets you, and asks you, saying, ‘Whose are you? Where are you going? Whose are these before you?’

На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

18 T hen you shall say, ‘They are your servant, Jacob’s. It is a present sent to my lord, Esau. Behold, he also is behind us.’”

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

19 H e commanded also the second, and the third, and all that followed the herds, saying, “This is how you shall speak to Esau, when you find him.

Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

20 Y ou shall say, ‘Not only that, but behold, your servant, Jacob, is behind us.’” For, he said, “I will appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face. Perhaps he will accept me.”

и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 S o the present passed over before him, and he himself stayed that night in the camp.

И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

22 H e rose up that night, and took his two wives, and his two servants, and his eleven sons, and crossed over the ford of the Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

23 H e took them, and sent them over the stream, and sent over that which he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 J acob was left alone, and wrestled with a man there until the breaking of the day.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 W hen he saw that he didn’t prevail against him, he touched the hollow of his thigh, and the hollow of Jacob’s thigh was strained, as he wrestled.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

26 T he man said, “Let me go, for the day breaks.” Jacob said, “I won’t let you go, unless you bless me.”

Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

27 H e said to him, “What is your name?” He said, “Jacob”.

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 H e said, “Your name will no longer be called Jacob, but Israel; for you have fought with God and with men, and have prevailed.”

А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 J acob asked him, “Please tell me your name.” He said, “Why is it that you ask what my name is?” He blessed him there.

А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

30 J acob called the name of the place Peniel: for, he said, “I have seen God face to face, and my life is preserved.”

И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

31 T he sun rose on him as he passed over Peniel, and he limped because of his thigh.

Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T herefore the children of Israel don’t eat the sinew of the hip, which is on the hollow of the thigh, to this day, because he touched the hollow of Jacob’s thigh in the sinew of the hip.

Затова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.