1 S o Pilate then took Jesus, and flogged him.

Тогава Пилат отведе Исус и Го бичува.

2 T he soldiers twisted thorns into a crown, and put it on his head, and dressed him in a purple garment.

И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха,

3 T hey kept saying, “Hail, King of the Jews!” and they kept slapping him.

приближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Му удряха плесници.

4 T hen Pilate went out again, and said to them, “Behold, I bring him out to you, that you may know that I find no basis for a charge against him.”

Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 J esus therefore came out, wearing the crown of thorns and the purple garment. Pilate said to them, “Behold, the man!”

Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека!

6 W hen therefore the chief priests and the officers saw him, they shouted, saying, “Crucify! Crucify!” Pilate said to them, “Take him yourselves, and crucify him, for I find no basis for a charge against him.”

А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него.

7 T he Jews answered him, “We have a law, and by our law he ought to die, because he made himself the Son of God.”

Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 W hen therefore Pilate heard this saying, he was more afraid.

А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши.

9 H e entered into the Praetorium again, and said to Jesus, “Where are you from?” But Jesus gave him no answer.

И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор.

10 P ilate therefore said to him, “Aren’t you speaking to me? Don’t you know that I have power to release you, and have power to crucify you?”

Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?

11 J esus answered, “You would have no power at all against me, unless it were given to you from above. Therefore he who delivered me to you has greater sin.”

Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.

12 A t this, Pilate was seeking to release him, but the Jews cried out, saying, “If you release this man, you aren’t Caesar’s friend! Everyone who makes himself a king speaks against Caesar!”

Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря.

13 W hen Pilate therefore heard these words, he brought Jesus out, and sat down on the judgment seat at a place called “The Pavement”, but in Hebrew, “Gabbatha.”

А Пилат, като чу тези думи, изведе Исус навън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменната настилка, а по еврейски - Гавата.

14 N ow it was the Preparation Day of the Passover, at about the sixth hour. He said to the Jews, “Behold, your King!”

Беше денят на Приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар!

15 T hey cried out, “Away with him! Away with him! Crucify him!” Pilate said to them, “Shall I crucify your King?” The chief priests answered, “We have no king but Caesar!”

А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Цезаря.

16 S o then he delivered him to them to be crucified. So they took Jesus and led him away.

Затова той им Го предаде да бъде разпънат.

17 H e went out, bearing his cross, to the place called “The Place of a Skull”, which is called in Hebrew, “Golgotha”,

И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 w here they crucified him, and with him two others, on either side one, and Jesus in the middle.

където Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата.

19 P ilate wrote a title also, and put it on the cross. There was written, “JESUS OF NAZARETH, THE KING OF THE JEWS.”

А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар.

20 T herefore many of the Jews read this title, for the place where Jesus was crucified was near the city; and it was written in Hebrew, in Latin, and in Greek.

Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки.

21 T he chief priests of the Jews therefore said to Pilate, “Don’t write, ‘The King of the Jews,’ but, ‘he said, I am King of the Jews.’”

А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, а Самозваният Юдейски Цар.

22 P ilate answered, “What I have written, I have written.”

Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 T hen the soldiers, when they had crucified Jesus, took his garments and made four parts, to every soldier a part; and also the coat. Now the coat was without seam, woven from the top throughout.

А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24 T hen they said to one another, “Let’s not tear it, but cast lots for it to decide whose it will be,” that the Scripture might be fulfilled, which says, “They parted my garments among them. For my cloak they cast lots.” Therefore the soldiers did these things.

затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея - чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: "Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий." И така, войниците направиха това.

25 B ut there were standing by the cross of Jesus his mother, and his mother’s sister, Mary the wife of Clopas, and Mary Magdalene.

А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена.

26 T herefore when Jesus saw his mother, and the disciple whom he loved standing there, he said to his mother, “Woman, behold your son!”

А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син!

27 T hen he said to the disciple, “Behold, your mother!” From that hour, the disciple took her to his own home.

После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.

28 A fter this, Jesus, seeing that all things were now finished, that the Scripture might be fulfilled, said, “I am thirsty.”

След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.

29 N ow a vessel full of vinegar was set there; so they put a sponge full of the vinegar on hyssop, and held it at his mouth.

А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 W hen Jesus therefore had received the vinegar, he said, “It is finished.” He bowed his head, and gave up his spirit.

А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 T herefore the Jews, because it was the Preparation Day, so that the bodies wouldn’t remain on the cross on the Sabbath (for that Sabbath was a special one), asked of Pilate that their legs might be broken, and that they might be taken away.

И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.

32 T herefore the soldiers came, and broke the legs of the first, and of the other who was crucified with him;

Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.

33 b ut when they came to Jesus, and saw that he was already dead, they didn’t break his legs.

Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите.

34 H owever one of the soldiers pierced his side with a spear, and immediately blood and water came out.

Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 H e who has seen has testified, and his testimony is true. He knows that he tells the truth, that you may believe.

И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 F or these things happened, that the Scripture might be fulfilled, “A bone of him will not be broken.”

Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Негова кост няма да се строши";

37 A gain another Scripture says, “They will look on him whom they pierced.”

и пак на друго място Писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха."

38 A fter these things, Joseph of Arimathaea, being a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, asked of Pilate that he might take away Jesus’ body. Pilate gave him permission. He came therefore and took away his body.

След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му.

39 N icodemus, who at first came to Jesus by night, also came bringing a mixture of myrrh and aloes, about a hundred Roman pounds.

Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.

40 S o they took Jesus’ body, and bound it in linen cloths with the spices, as the custom of the Jews is to bury.

И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.

41 N ow in the place where he was crucified there was a garden. In the garden was a new tomb in which no man had ever yet been laid.

А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 T hen because of the Jews’ Preparation Day (for the tomb was near at hand) they laid Jesus there.

И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо.