1 A grippa said to Paul, “You may speak for yourself.” Then Paul stretched out his hand, and made his defense.

Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:

2 “ I think myself happy, King Agrippa, that I am to make my defense before you today concerning all the things that I am accused by the Jews,

Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 e specially because you are expert in all customs and questions which are among the Jews. Therefore I beg you to hear me patiently.

а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 “ Indeed, all the Jews know my way of life from my youth up, which was from the beginning among my own nation and at Jerusalem;

И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.

5 h aving known me from the first, if they are willing to testify, that after the strictest sect of our religion I lived a Pharisee.

Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

6 N ow I stand here to be judged for the hope of the promise made by God to our fathers,

И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 w hich our twelve tribes, earnestly serving night and day, hope to attain. Concerning this hope I am accused by the Jews, King Agrippa!

до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!

8 W hy is it judged incredible with you, if God does raise the dead?

Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

9 “ I myself most certainly thought that I ought to do many things contrary to the name of Jesus of Nazareth.

И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;

10 T his I also did in Jerusalem. I both shut up many of the saints in prisons, having received authority from the chief priests, and when they were put to death I gave my vote against them.

което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.

11 P unishing them often in all the synagogues, I tried to make them blaspheme. Being exceedingly enraged against them, I persecuted them even to foreign cities.

И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.

12 “ Whereupon as I traveled to Damascus with the authority and commission from the chief priests,

По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,

13 a t noon, O king, I saw on the way a light from the sky, brighter than the sun, shining around me and those who traveled with me.

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.

14 W hen we had all fallen to the earth, I heard a voice saying to me in the Hebrew language, ‘Saul, Saul, why are you persecuting me? It is hard for you to kick against the goads.’

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.

15 “ I said, ‘Who are you, Lord?’ “He said, ‘I am Jesus, whom you are persecuting.

И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 B ut arise, and stand on your feet, for I have appeared to you for this purpose: to appoint you a servant and a witness both of the things which you have seen, and of the things which I will reveal to you;

Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих - да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 d elivering you from the people, and from the Gentiles, to whom I send you,

като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 t o open their eyes, that they may turn from darkness to light and from the power of Satan to God, that they may receive remission of sins and an inheritance among those who are sanctified by faith in me.’

да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

19 “ Therefore, King Agrippa, I was not disobedient to the heavenly vision,

Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

20 b ut declared first to them of Damascus, at Jerusalem, and throughout all the country of Judea, and also to the Gentiles, that they should repent and turn to God, doing works worthy of repentance.

но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

21 F or this reason the Jews seized me in the temple, and tried to kill me.

По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

22 H aving therefore obtained the help that is from God, I stand to this day testifying both to small and great, saying nothing but what the prophets and Moses said would happen,

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам - пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

23 h ow the Christ must suffer, and how, by the resurrection of the dead, he would be first to proclaim light both to these people and to the Gentiles.”

а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

24 A s he thus made his defense, Festus said with a loud voice, “Paul, you are crazy! Your great learning is driving you insane!”

Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 B ut he said, “I am not crazy, most excellent Festus, but boldly declare words of truth and reasonableness.

А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

26 F or the king knows of these things, to whom also I speak freely. For I am persuaded that none of these things is hidden from him, for this has not been done in a corner.

Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 K ing Agrippa, do you believe the prophets? I know that you believe.”

Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

28 A grippa said to Paul, “With a little persuasion are you trying to make me a Christian?”

А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

29 P aul said, “I pray to God, that whether with little or with much, not only you, but also all that hear me today, might become such as I am, except for these bonds.”

А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

30 T he king rose up with the governor, and Bernice, and those who sat with them.

Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

31 W hen they had withdrawn, they spoke to one another, saying, “This man does nothing worthy of death or of bonds.”

И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

32 A grippa said to Festus, “This man might have been set free if he had not appealed to Caesar.”

А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.