1 A fter he had finished speaking in the hearing of the people, he entered into Capernaum.

След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.

2 A certain centurion’s servant, who was dear to him, was sick and at the point of death.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

3 W hen he heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, asking him to come and save his servant.

И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

4 W hen they came to Jesus, they begged him earnestly, saying, “He is worthy for you to do this for him,

А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

5 f or he loves our nation, and he built our synagogue for us.”

защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

6 J esus went with them. When he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying to him, “Lord, don’t trouble yourself, for I am not worthy for you to come under my roof.

Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

7 T herefore I didn’t even think myself worthy to come to you; but say the word, and my servant will be healed.

затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

8 F or I also am a man placed under authority, having under myself soldiers. I tell this one, ‘Go!’ and he goes; and to another, ‘Come!’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it.”

Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

9 W hen Jesus heard these things, he marveled at him, and turned and said to the multitude who followed him, “I tell you, I have not found such great faith, no, not in Israel.”

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

10 T hose who were sent, returning to the house, found that the servant who had been sick was well.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

11 S oon afterwards, he went to a city called Nain. Many of his disciples, along with a great multitude, went with him.

А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 N ow when he came near to the gate of the city, behold, one who was dead was carried out, the only son of his mother, and she was a widow. Many people of the city were with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 W hen the Lord saw her, he had compassion on her, and said to her, “Don’t cry.”

И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.

14 H e came near and touched the coffin, and the bearers stood still. He said, “Young man, I tell you, arise!”

Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

15 H e who was dead sat up, and began to speak. And he gave him to his mother.

И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

16 F ear took hold of all, and they glorified God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and, “God has visited his people!”

Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

17 T his report went out concerning him in the whole of Judea, and in all the surrounding region.

И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител

18 T he disciples of John told him about all these things.

А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

19 J ohn, calling to himself two of his disciples, sent them to Jesus, saying, “Are you the one who is coming, or should we look for another?”

И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

20 W hen the men had come to him, they said, “John the Baptizer has sent us to you, saying, ‘Are you he who comes, or should we look for another?’”

И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

21 I n that hour he cured many of diseases and plagues and evil spirits; and to many who were blind he gave sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

22 J esus answered them, “Go and tell John the things which you have seen and heard: that the blind receive their sight, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised up, and the poor have good news preached to them.

Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 B lessed is he who finds no occasion for stumbling in me.”

И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

24 W hen John’s messengers had departed, he began to tell the multitudes about John, “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

25 B ut what did you go out to see? A man clothed in soft clothing? Behold, those who are gorgeously dressed, and live delicately, are in kings’ courts.

Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 B ut what did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and much more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 T his is he of whom it is written, ‘Behold, I send my messenger before your face, who will prepare your way before you.’

Това е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."

28 “ For I tell you, among those who are born of women there is not a greater prophet than John the Baptizer, yet he who is least in God’s Kingdom is greater than he.”

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 W hen all the people and the tax collectors heard this, they declared God to be just, having been baptized with John’s baptism.

(И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

30 B ut the Pharisees and the lawyers rejected the counsel of God, not being baptized by him themselves.

А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 “ To what then will I liken the people of this generation? What are they like?

А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 T hey are like children who sit in the marketplace, and call to one another, saying, ‘We piped to you, and you didn’t dance. We mourned, and you didn’t weep.’

Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

33 F or John the Baptizer came neither eating bread nor drinking wine, and you say, ‘He has a demon.’

Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 T he Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Behold, a gluttonous man, and a drunkard; a friend of tax collectors and sinners!’

Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 W isdom is justified by all her children.”

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата

36 O ne of the Pharisees invited him to eat with him. He entered into the Pharisee’s house, and sat at the table.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

37 B ehold, a woman in the city who was a sinner, when she knew that he was reclining in the Pharisee’s house, she brought an alabaster jar of ointment.

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

38 S tanding behind at his feet weeping, she began to wet his feet with her tears, and she wiped them with the hair of her head, kissed his feet, and anointed them with the ointment.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

39 N ow when the Pharisee who had invited him saw it, he said to himself, “This man, if he were a prophet, would have perceived who and what kind of woman this is who touches him, that she is a sinner.”

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 J esus answered him, “Simon, I have something to tell you.” He said, “Teacher, say on.”

А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

41 “ A certain lender had two debtors. The one owed five hundred denarii, and the other fifty.

Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

42 W hen they couldn’t pay, he forgave them both. Which of them therefore will love him most?”

И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

43 S imon answered, “He, I suppose, to whom he forgave the most.” He said to him, “You have judged correctly.”

Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

44 T urning to the woman, he said to Simon, “Do you see this woman? I entered into your house, and you gave me no water for my feet, but she has wet my feet with her tears, and wiped them with the hair of her head.

И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

45 Y ou gave me no kiss, but she, since the time I came in, has not ceased to kiss my feet.

Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

46 Y ou didn’t anoint my head with oil, but she has anointed my feet with ointment.

Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

47 T herefore I tell you, her sins, which are many, are forgiven, for she loved much. But to whom little is forgiven, the same loves little.”

Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

48 H e said to her, “Your sins are forgiven.”

И ѝ каза: Прощават ти се греховете.

49 T hose who sat at the table with him began to say to themselves, “Who is this who even forgives sins?”

И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

50 H e said to the woman, “Your faith has saved you. Go in peace.”

Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.