1 A bimelech the son of Jerubbaal went to Shechem to his mother’s brothers, and spoke with them, and with all the family of the house of his mother’s father, saying,

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 “ Please speak in the ears of all the men of Shechem, ‘Is it better for you that all the sons of Jerubbaal, who are seventy persons, rule over you, or that one rule over you?’ Remember also that I am your bone and your flesh.”

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 H is mother’s brothers spoke of him in the ears of all the men of Shechem all these words. Their hearts inclined to follow Abimelech; for they said, “He is our brother.”

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 T hey gave him seventy pieces of silver out of the house of Baal Berith, with which Abimelech hired vain and light fellows, who followed him.

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 H e went to his father’s house at Ophrah, and killed his brothers the sons of Jerubbaal, being seventy persons, on one stone: but Jotham the youngest son of Jerubbaal was left; for he hid himself.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 A ll the men of Shechem assembled themselves together, and all the house of Millo, and went and made Abimelech king, by the oak of the pillar that was in Shechem.

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 W hen they told it to Jotham, he went and stood on the top of Mount Gerizim, and lifted up his voice, and cried, and said to them, “Listen to me, you men of Shechem, that God may listen to you.

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 T he trees set out to anoint a king over themselves. They said to the olive tree, ‘Reign over us.’

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 “ But the olive tree said to them, ‘Should I leave my fatness, with which they honor God and man by me, and go to wave back and forth over the trees?’

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 “ The trees said to the fig tree, ‘Come and reign over us.’

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 “ But the fig tree said to them, ‘Should I leave my sweetness, and my good fruit, and go to wave back and forth over the trees?’

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 “ The trees said to the vine, ‘Come and reign over us.’

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 “ The vine said to them, ‘Should I leave my new wine, which cheers God and man, and go to wave back and forth over the trees?’

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 “ Then all the trees said to the bramble, ‘Come and reign over us.’

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 “ The bramble said to the trees, ‘If in truth you anoint me king over you, then come and take refuge in my shade; and if not, let fire come out of the bramble, and devour the cedars of Lebanon.’

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 “ Now therefore, if you have dealt truly and righteously, in that you have made Abimelech king, and if you have dealt well with Jerubbaal and his house, and have done to him according to the deserving of his hands

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 ( for my father fought for you, and risked his life, and delivered you out of the hand of Midian;

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 a nd you have risen up against my father’s house today, and have slain his sons, seventy persons, on one stone, and have made Abimelech, the son of his female servant, king over the men of Shechem, because he is your brother);

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 i f you then have dealt truly and righteously with Jerubbaal and with his house today, then rejoice in Abimelech, and let him also rejoice in you;

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 b ut if not, let fire come out from Abimelech, and devour the men of Shechem, and the house of Millo; and let fire come out from the men of Shechem, and from the house of Millo, and devour Abimelech.”

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 J otham ran away, and fled, and went to Beer, and lived there, for fear of Abimelech his brother.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 A bimelech was prince over Israel three years.

И Авимелех управлява Израел три години.

23 T hen God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem; and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech,

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 t hat the violence done to the seventy sons of Jerubbaal might come, and that their blood might be laid on Abimelech their brother, who killed them, and on the men of Shechem, who strengthened his hands to kill his brothers.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 T he men of Shechem set an ambush for him on the tops of the mountains, and they robbed all who came along that way by them, and Abimelech was told about it.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 G aal the son of Ebed came with his brothers, and went over to Shechem; and the men of Shechem put their trust in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 T hey went out into the field, harvested their vineyards, trod the grapes, held festival, and went into the house of their god, and ate and drank, and cursed Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 G aal the son of Ebed said, “Who is Abimelech, and who is Shechem, that we should serve him? Isn’t he the son of Jerubbaal? Isn’t Zebul his officer? Serve the men of Hamor the father of Shechem, but why should we serve him?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 I wish that this people were under my hand! Then I would remove Abimelech.” He said to Abimelech, “Increase your army, and come out!”

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 W hen Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Ebed, his anger burned.

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 H e sent messengers to Abimelech craftily, saying, “Behold, Gaal the son of Ebed and his brothers have come to Shechem; and behold, they incite the city against you.

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 N ow therefore, go up by night, you and the people who are with you, and lie in wait in the field.

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 I t shall be that in the morning, as soon as the sun is up, you shall rise early, and rush on the city. Behold, when he and the people who are with him come out against you, then may you do to them as you shall find occasion.”

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 A bimelech rose up, and all the people who were with him, by night, and they laid wait against Shechem in four companies.

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 G aal the son of Ebed went out, and stood in the entrance of the gate of the city. Abimelech rose up, and the people who were with him, from the ambush.

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 W hen Gaal saw the people, he said to Zebul, “Behold, people are coming down from the tops of the mountains.” Zebul said to him, “You see the shadow of the mountains as if they were men.”

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 G aal spoke again and said, “Behold, people are coming down by the middle of the land, and one company comes by the way of the oak of Meonenim.”

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 T hen Zebul said to him, “Now where is your mouth, that you said, ‘Who is Abimelech, that we should serve him?’ Isn’t this the people that you have despised? Please go out now and fight with them.”

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 G aal went out before the men of Shechem, and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 A bimelech chased him, and he fled before him, and many fell wounded, even to the entrance of the gate.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 A bimelech lived at Arumah; and Zebul drove out Gaal and his brothers, that they should not dwell in Shechem.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 O n the next day, the people went out into the field; and they told Abimelech.

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 H e took the people, and divided them into three companies, and laid wait in the field; and he looked, and behold, the people came out of the city. So, he rose up against them, and struck them.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 A bimelech and the companies that were with him rushed forward, and stood in the entrance of the gate of the city; and the two companies rushed on all who were in the field, and struck them.

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 A bimelech fought against the city all that day; and he took the city, and killed the people in it. He beat down the city, and sowed it with salt.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 W hen all the men of the tower of Shechem heard of it, they entered into the stronghold of the house of Elberith.

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 A bimelech was told that all the men of the tower of Shechem were gathered together.

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 A bimelech went up to Mount Zalmon, he and all the people who were with him; and Abimelech took an ax in his hand, and cut down a bough from the trees, and took it up, and laid it on his shoulder. Then he said to the people who were with him, “What you have seen me do, make haste, and do as I have done!”

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 A ll the people likewise each cut down his bough, and followed Abimelech, and put them at the base of the stronghold, and set the stronghold on fire on them; so that all the people of the tower of Shechem died also, about a thousand men and women.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 T hen Abimelech went to Thebez, and encamped against Thebez, and took it.

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 B ut there was a strong tower within the city, and all the men and women of the city fled there, and shut themselves in, and went up to the roof of the tower.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 A bimelech came to the tower, and fought against it, and came near to the door of the tower to burn it with fire.

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 A certain woman cast an upper millstone on Abimelech’s head, and broke his skull.

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 T hen he called hastily to the young man his armor bearer, and said to him, “Draw your sword, and kill me, that men not say of me, ‘A woman killed him.’ His young man thrust him through, and he died.”

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 W hen the men of Israel saw that Abimelech was dead, they each departed to his place.

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 T hus God repaid the wickedness of Abimelech, which he did to his father, in killing his seventy brothers;

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 a nd God repaid all the wickedness of the men of Shechem on their heads; and the curse of Jotham the son of Jerubbaal came on them.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.