1 a nd Abimelech son of Jerubbaal goeth to Shechem, unto his mother's brethren, and speaketh unto them, and unto all the family of the house of his mother's father, saying,

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 ` Speak, I pray you, in the ears of all the masters of Shechem, Which good for you -- the ruling over you of seventy men (all the sons of Jerubbaal), or the ruling over you of one man? -- and ye have remembered that I your bone and your flesh.'

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 A nd his mother's brethren speak concerning him, in the ears of all the masters of Shechem, all these words, and their heart inclineth after Abimelech, for they said, `He our brother;'

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 a nd they give to him seventy silverings out of the house of Baal-Berith, and Abimelech hireth with them men, vain and unstable, and they go after him;

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 a nd he goeth into the house of his father at Ophrah, and slayeth his brethren, sons of Jerubbaal, seventy men, on one stone; and Jotham, youngest son of Jerubbaal, is left, for he was hidden.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 A nd all the masters of Shechem are gathered together, and all the house of Millo, and come and cause Abimelech to reign for king at the oak of the camp which in Shechem;

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 a nd they declare to Jotham, and he goeth and standeth on the top of mount Gerizim, and lifteth up his voice, and calleth, and saith to them, `Hearken unto me, O masters of Shechem, and God doth hearken unto you:

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 ` The trees have diligently gone to anoint over them a king, and they say to the olive, Reign thou over us.

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 A nd the olive saith to them, Have I ceased from my fatness, by which they honour gods and men, that I have gone to stagger over the trees?

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 A nd the trees say to the fig, Come thou, reign over us.

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 A nd the fig saith to them, Have I ceased from my sweetness, and my good increase, that I have gone to stagger over the trees?

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 ` And the trees say to the vine, Come thou, reign over us.

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 A nd the vine saith to them, Have I ceased from my new wine, which is rejoicing gods and men, that I have gone to stagger over the trees?

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 A nd all the trees say unto the bramble, Come thou, reign over us.

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 A nd the bramble saith unto the trees, If in truth ye are anointing me for king over you, come, take refuge in my shadow; and if not -- fire cometh out from the bramble, and devoureth the cedars of Lebanon.

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 ` And, now, if in truth and in sincerity ye have acted, when ye make Abimelech king; and if ye have done good with Jerubbaal, and with his house; and if according to the deed of his hands ye have done to him --

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 b ecause my father hath fought for you, and doth cast away his life from, and deliver you from the hand of Midian;

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 a nd ye have risen against the house of my father to-day, and slay his sons, seventy men, on one stone, and cause Abimelech son of his handmaid to reign over the masters of Shechem, because he your brother --

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 y ea, if in truth and in sincerity ye have acted with Jerubbaal and with his house this day, rejoice ye in Abimelech, and he doth rejoice -- even he -- in you;

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 a nd if not -- fire cometh out from Abimelech and devoureth the masters of Shechem and the house of Millo, and fire cometh out from the masters of Shechem and from the house of Millo, and devoureth Abimelech.'

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 A nd Jotham hasteth, and fleeth, and goeth to Beer, and dwelleth there, from the face of Abimelech his brother.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 A nd Abimelech is prince over Israel three years,

И Авимелех управлява Израел три години.

23 a nd God sendeth an evil spirit between Abimelech and the masters of Shechem, and the masters of Shechem deal treacherously with Abimelech,

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 f or the coming in of the violence the seventy sons of Jerubbaal, and of their blood to place on Abimelech their brother, who slew them, and on the masters of Shechem, who strengthened his hands to slay his brethren.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 A nd the masters of Shechem set for him ambushes on the top of the hills, and rob every one who passeth over by them in the way, and it is declared to Abimelech.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 A nd Gaal son of Ebed cometh -- also his brethren -- and they pass over into Shechem, and the masters of Shechem trust in him,

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 a nd go out into the field, and gather their vineyards, and tread, and make praises, and go into the house of their god, and eat and drink, and revile Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 A nd Gaal son of Ebed saith, `Who Abimelech, and who Shechem, that we serve him? is not son of Jerubbaal? and Zebul his commander? Serve ye the men of Hamor father of Shechem, and wherefore do we serve him -- we?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 a nd oh that this people were in my hand -- then I turn Abimelech aside;' and he saith to Abimelech, `Increase thy host, and come out.'

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 A nd Zebul, prince of the city, heareth the words of Gaal son of Ebed, and his anger burneth,

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 a nd he sendeth messengers unto Abimelech deceitfully, saying, `Lo, Gaal son of Ebed and his brethren are coming into Shechem, and lo, they are fortifying the city against thee;

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 a nd, now, rise by night, thou and the people who with thee, and lay wait in the field,

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 a nd it hath been, in the morning, about the rising of the sun, thou dost rise early, and hast pushed against the city; and lo, he and the people who with him are going out unto thee -- and thou hast done to him as thy hand doth find.'

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 A nd Abimelech riseth, and all the people who with him, by night, and they lay wait against Shechem -- four detachments;

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 a nd Gaal son of Ebed goeth out, and standeth at the opening of the gate of the city, and Abimelech riseth -- also the people who with him -- from the ambush,

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 a nd Gaal seeth the people, and saith unto Zebul, `Lo, people are coming down from the top of the hills;' and Zebul saith unto him, `The shadow of the hills thou art seeing like men.'

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 A nd Gaal addeth yet to speak, and saith, `Lo, people are coming down from the high part of the land, and another detachment is coming by the way of the oak of Meonenim.'

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 A nd Zebul saith unto him, `Where now thy mouth, in that thou sayest, Who Abimelech that we serve him? is not this the people against which thou hast kicked? go out, I pray thee now, and fight against it.'

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 A nd Gaal goeth out before the masters of Shechem, and fighteth against Abimelech,

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 a nd Abimelech pursueth him, and he fleeth from his presence, and many fall wounded -- unto the opening of the gate.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 A nd Abimelech abideth in Arumah, and Zebul casteth out Gaal and his brethren from dwelling in Shechem.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 A nd it cometh to pass, on the morrow, that the people go out to the field, and they declare to Abimelech,

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 a nd he taketh the people, and divideth them into three detachments, and layeth wait in a field, and looketh, and lo, the people are coming out from the city, and he riseth against them, and smiteth them.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 A nd Abimelech and the detachments who with him have pushed on, and stand at the opening of the gate of the city, and the two detachments have pushed against all who are in the field, and smite them,

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 a nd Abimelech hath fought against the city all that day, and captureth the city, and the people who in it he hath slain, and he breaketh down the city, and soweth it salt.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 A nd all the masters of the tower of Shechem hear, and go in unto the high place of the house of the god Berith,

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 a nd it is declared to Abimelech that all the masters of the tower of Shechem have gathered themselves together,

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 a nd Abimelech goeth up to mount Zalmon, he and all the people who with him, and Abimelech taketh the great axe in his hand, and cutteth off a bough of the trees, and lifteth it up, and setteth on his shoulder, and saith unto the people who with him, `What ye have seen I have done -- haste, do ye like it.'

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 A nd all the people also cut down each one his bough, and go after Abimelech, and set at the high place, and burn by these the high place with fire, and also all the men of the tower of Shechem die, about a thousand men and women.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 A nd Abimelech goeth unto Thebez, and encampeth against Thebez, and captureth it,

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 a nd a strong tower hath been in the midst of the city, and thither flee do all the men and the women, and all the masters of the city, and they shut behind them, and go up on the roof of the tower.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 A nd Abimelech cometh unto the tower, and fighteth against it, and draweth nigh unto the opening of the tower to burn it with fire,

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 a nd a certain woman doth cast a piece of a rider on the head of Abimelech, and breaketh his skull,

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 a nd he calleth hastily unto the young man bearing his weapons, and saith to him, `Draw thy sword, and thou hast put me to death, lest they say of me -- A woman slew him;' and his young man pierced him through, and he dieth.

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 A nd the men of Israel see that Abimelech dead, and go each one to his place;

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 a nd God turneth back the evil of Abimelech which he did to his father to slay his seventy brethren;

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 a nd all the evil of the men of Shechem hath God turned back on their head, and come unto them doth the cursing of Jotham son of Jerubbaal.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.