1 H ast thou known the time of The bearing of the wild goats of the rock? The bringing forth of hinds thou dost mark!

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 T hou dost number the months they fulfil? And thou hast known the time of their bringing forth!

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 T hey bow down, Their young ones they bring forth safely, Their pangs they cast forth.

Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.

4 S afe are their young ones, They grow up in the field, they have gone out, And have not returned to them.

Малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

5 W ho hath sent forth the wild ass free? Yea, the bands of the wild ass who opened?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,

6 W hose house I have made the wilderness, And his dwellings the barren land,

за който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?

7 H e doth laugh at the multitude of a city, The cries of an exactor he heareth not.

Той се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.

8 T he range of mountains his pasture, And after every green thing he seeketh.

Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

9 I s a Reem willing to serve thee? Doth he lodge by thy crib?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?

10 D ost thou bind a Reem in a furrow his thick band? Doth he harrow valleys after thee?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 D ost thou trust in him because great his power? And dost thou leave unto him thy labour?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 D ost thou trust in him That he doth bring back thy seed? And thy threshing-floor doth gather ?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?

13 T he wing of the rattling ones exulteth, Whether the pinion of the ostrich or hawk.

Крилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?

14 F or she leaveth on the earth her eggs, And on the dust she doth warm them,

Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

15 A nd she forgetteth that a foot may press it, And a beast of the field tread it down.

а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

16 H er young ones it hath hardened without her, In vain her labour without fear.

Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;

17 F or God hath caused her to forget wisdom, And He hath not given a portion To her in understanding:

понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.

18 A t the time on high she lifteth herself up, She laugheth at the horse and at his rider.

Когато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.

19 D ost thou give to the horse might? Dost thou clothe his neck a mane?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 D ost thou cause him to rush as a locust? The majesty of his snorting terrible.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 T hey dig in a valley, and he rejoiceth in power, He goeth forth to meet the armour.

Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

22 H e laugheth at fear, and is not affrighted, And he turneth not back from the face of the sword.

Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

23 A gainst him rattle doth quiver, The flame of a spear, and a halbert.

колчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.

24 W ith trembling and rage he swalloweth the ground, And remaineth not stedfast Because of the sound of a trumpet.

С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 A mong the trumpets he saith, Aha, And from afar he doth smell battle, Roaring of princes and shouting.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.

26 B y thine understanding flieth a hawk? Spreadeth he his wings to the south?

Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?

27 A t thy command goeth an eagle up high? Or lifteth he up his nest?

При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?

28 A rock he doth inhabit, Yea, he lodgeth on the tooth of a rock, and fortress.

Живее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.

29 F rom thence he hath sought food, To a far off place his eyes look attentively,

Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

30 A nd his brood gulph up blood, And where the pierced -- there he!

И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.