1 M y son! my law forget not, And my commands let thy heart keep,

Сине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 F or length of days and years, Life and peace they do add to thee.

защото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те.

3 L et not kindness and truth forsake thee, Bind them on thy neck, Write them on the tablet of thy heart,

Благост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

4 A nd find grace and good understanding In the eyes of God and man.

Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората.

5 T rust unto Jehovah with all thy heart, And unto thine own understanding lean not.

Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

6 I n all thy ways know thou Him, And He doth make straight thy paths.

Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

7 B e not wise in thine own eyes, Fear Jehovah, and turn aside from evil.

Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло;

8 H ealing it is to thy navel, And moistening to thy bones.

това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.

9 H onour Jehovah from thy substance, And from the beginning of all thine increase;

Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход.

10 A nd filled are thy barns plenty, And new wine thy presses break forth.

Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

11 C hastisement of Jehovah, my son, despise not, And be not vexed with His reproof,

Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

12 F or whom Jehovah loveth He reproveth, Even as a father the son He is pleased with.

защото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата - сина, който му е мил.

13 O the happiness of a man hath found wisdom, And of a man bringeth forth understanding.

Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум,

14 F or better her merchandise Than the merchandise of silver, And than gold -- her increase.

защото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея - по-скъпа от чисто злато.

15 P recious she above rubies, And all thy pleasures are not comparable to her.

Тя е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 L ength of days in her right hand, In her left wealth and honour.

Дългоденствие е в десницата ѝ и в левицата ѝ - богатство и слава.

17 H er ways ways of pleasantness, And all her paths peace.

Пътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки - мир.

18 A tree of life she to those laying hold on her, And whoso is retaining her happy.

Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

19 J ehovah by wisdom did found the earth, He prepared the heavens by understanding.

С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.

20 B y His knowledge depths have been rent, And clouds do drop dew.

Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

21 M y son! let them not turn from thine eyes, Keep thou wisdom and thoughtfulness,

Сине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,

22 A nd they are life to thy soul, and grace to thy neck.

така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.

23 T hen thou goest thy way confidently, And thy foot doth not stumble.

Тогава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне.

24 I f thou liest down, thou art not afraid, Yea, thou hast lain down, And sweet hath been thy sleep.

Когато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 B e not afraid of sudden fear, And of the desolation of the wicked when it cometh.

Няма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 F or Jehovah is at thy side, And He hath kept thy foot from capture.

защото Господ ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.

27 W ithhold not good from its owners, When thy hand toward God to do.

Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш.

28 S ay not thou to thy friend, `Go, and return, and to-morrow I give,' And substance with thee.

Не казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.

29 D evise not against thy neighbour evil, And he sitting confidently with thee.

Не намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.

30 S trive not with a man without cause, If he have not done thee evil.

Не се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло.

31 B e not envious of a man of violence, Nor fix thou on any of his ways.

Не завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му,

32 F or an abomination to Jehovah the perverted, And with the upright His secret counsel.

защото Господ се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните.

33 T he curse of Jehovah in the house of the wicked. And the habitation of the righteous He blesseth.

Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните.

34 I f the scorners He doth scorn, Yet to the humble He doth give grace.

Наистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.

35 H onour do the wise inherit, And fools are bearing away shame!

Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.