1 I the man hath seen affliction By the rod of His wrath.

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 M e He hath led, and causeth to go darkness, and without light.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

3 S urely against me He turneth back, He turneth His hand all the day.

Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 H e hath worn out my flesh and my skin. He hath broken my bones.

Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.

5 H e hath built up against me, And setteth round poverty and weariness.

Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

6 I n dark places He hath caused me to dwell, As the dead of old.

Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 H e hath hedged me about, and I go not out, He hath made heavy my fetter.

Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 A lso when I call and cry out, He hath shut out my prayer.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 H e hath hedged my ways with hewn work, My paths He hath made crooked.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 A bear lying in wait He to me, A lion in secret hiding-places.

Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 M y ways He is turning aside, and He pulleth me in pieces, He hath made me a desolation.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 H e hath trodden His bow, And setteth me up as a mark for an arrow.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 H e hath caused to enter into my reins The sons of His quiver.

заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

14 I have been a derision to all my people, Their song all the day.

Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

15 H e hath filled me with bitter things, He hath filled me wormwood.

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 A nd He breaketh with gravel my teeth, He hath covered me with ashes.

При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 A nd Thou castest off from peace my soul, I have forgotten prosperity.

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 A nd I say, Perished hath my strength and my hope from Jehovah.

И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 R emember my affliction and my mourning, Wormwood and gall!

Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

20 R emember well, and bow down doth my soul in me.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

21 T his I turn to my heart -- therefore I hope.

Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 T he kindnesses of Jehovah! For we have not been consumed, For not ended have His mercies.

че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

23 N ew every morning, abundant thy faithfulness.

Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

24 M y portion Jehovah, hath my soul said, Therefore I hope for Him.

Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 G ood Jehovah to those waiting for Him, To the soul seeketh Him.

Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 G ood! when one doth stay and stand still For the salvation of Jehovah.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 G ood for a man that he beareth a yoke in his youth.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 H e sitteth alone, and is silent, For He hath laid upon him.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 H e putteth in the dust his mouth, if so be there is hope.

Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

30 H e giveth to his smiter the cheek, He is filled with reproach.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 F or the Lord doth not cast off to the age.

Защото Господ не отхвърля довека.

32 F or though He afflicted, yet He hath pitied, According to the abundance of His kindness.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 F or He hath not afflicted with His heart, Nor doth He grieve the sons of men.

Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

34 T o bruise under one's feet any bound ones of earth,

Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,

35 T o turn aside the judgment of a man, Over-against the face of the Most High,

да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 T o subvert a man in his cause, the Lord hath not approved.

да се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

37 W ho this -- he hath said, and it is, the Lord hath not commanded ?

Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

38 F rom the mouth of the Most High Go not forth the evils and the good.

От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

39 W hat -- sigh habitually doth a living man, A man for his sin?

Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 W e search our ways, and investigate, And turn back unto Jehovah.

Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

41 W e lift up our heart on the hands unto God in the heavens.

Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

42 W e -- we have transgressed and rebelled, Thou -- Thou hast not forgiven.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 T hou hast covered Thyself with anger, And dost pursue us; Thou hast slain -- Thou hast not pitied.

Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

44 T hou hast covered Thyself with a cloud, So that prayer doth not pass through.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 O ffscouring and refuse Thou dost make us In the midst of the peoples.

Направил си ни като помия и смет сред племената.

46 O pened against us their mouth have all our enemies.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 F ear and a snare hath been for us, Desolation and destruction.

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 R ivulets of water go down my eye, For the destruction of the daughter of my people.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

49 M ine eye is poured out, And doth not cease without intermission,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

50 T ill Jehovah looketh and seeth from the heavens,

докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 M y eye affecteth my soul, Because of all the daughters of my city.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

52 H unted me sore as a bird have my enemies without cause.

Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 T hey have cut off in a pit my life, And they cast a stone against me.

Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

54 F lowed have waters over my head, I have said, I have been cut off.

Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

55 I called Thy name, O Jehovah, from the lower pit.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 M y voice Thou hast heard, Hide not Thine ear at my breathing -- at my cry.

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

57 T hou hast drawn near in the day I call Thee, Thou hast said, Fear not.

приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

58 T hou hast pleaded, O Lord, the pleadings of my soul, Thou hast redeemed my life.

Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 T hou hast seen, O Jehovah, my overthrow, Judge Thou my cause.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 T hou hast seen all their vengeance, All their thoughts of me.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 T hou hast heard their reproach, O Jehovah, All their thoughts against me,

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 T he lips of my withstanders, Even their meditation against me all the day.

думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

63 T heir sitting down, and their rising up, Behold attentively, I their song.

Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

64 T hou returnest to them the deed, O Jehovah, According to the work of their hands.

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 T hou givest to them a covered heart, Thy curse to them.

ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 T hou pursuest in anger, and destroyest them, From under the heavens of Jehovah!

ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.