1 M y soul hath been weary of my life, I leave off my talking to myself, I speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 I say unto God, `Do not condemn me, Let me know why Thou dost strive me.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 I s it good for Thee that Thou dost oppress? That Thou despisest the labour of Thy hands, And on the counsel of the wicked hast shone?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 E yes of flesh hast Thou? As man seeth -- seest Thou?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 A s the days of man Thy days? Thy years as the days of a man?

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 T hat Thou inquirest for mine iniquity, And for my sin seekest?

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 F or Thou knowest that I am not wicked, And there is no deliverer from Thy hand.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 T hy hands have taken pains about me, And they make me together round about, And Thou swallowest me up!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 R emember, I pray Thee, That as clay Thou hast made me, And unto dust Thou dost bring me back.

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 D ost Thou not as milk pour me out? And as cheese curdle me?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 S kin and flesh Thou dost put on me, And with bones and sinews dost fence me.

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 L ife and kindness Thou hast done with me. And Thy inspection hath preserved my spirit.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 A nd these Thou hast laid up in Thy heart, I have known that this with Thee.

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sinned, then Thou hast observed me, And from mine iniquity dost not acquit me,

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 I f I have done wickedly -- wo to me, And righteously -- I lift not up my head, Full of shame -- then see my affliction,

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 A nd it riseth -- as a lion Thou huntest me. And Thou turnest back -- Thou shewest Thyself wonderful in me.

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 T hou renewest Thy witnesses against me, And dost multiply Thine anger with me, Changes and warfare with me.

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 A nd why from the womb Hast Thou brought me forth? I expire, and the eye doth not see me.

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 A s I had not been, I am, From the belly to the grave I am brought,

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease then, and put from me, And I brighten up a little,

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 B efore I go, and return not, Unto a land of darkness and death-shade,

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 A land of obscurity as thick darkness, Death-shade -- and no order, And the shining as thick darkness.'

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.