1 “ Minha vida só me dá desgosto; por isso darei vazão à minha queixa e de alma amargurada me expressarei.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 D irei a Deus: Não me condenes; revela-me que acusações tens contra mim.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 T ens prazer em oprimir-me, em rejeitar a obra de tuas mãos, enquanto sorris para o plano dos ímpios?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 A caso tens olhos de carne? Enxergas como os mortais?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 T eus dias são como os de qualquer mortal? Os anos de tua vida são como os do homem?

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 P ois investigas a minha iniqüidade e vasculhas o meu pecado,

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 e mbora saibas que não sou culpado e que ninguém pode livrar-me das tuas mãos.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 “ Foram as tuas mãos que me formaram e me fizeram. Irás agora voltar-te e destruir-me?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 L embra-te de que me moldaste como o barro; e agora me farás voltar ao pó?

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 A caso não me despejaste como leite e não me coalhaste como queijo?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 N ão me vestiste de pele e carne e não me juntaste com ossos e tendões?

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 D este-me vida e foste bondoso para comigo, e na tua providência cuidaste do meu espírito.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 “ Mas algo escondeste em teu coração, e agora sei o que pensavas.

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 S e eu pecasse, estarias me observando e não deixarias sem punição a minha ofensa.

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 S e eu fosse culpado, ai de mim! Mesmo sendo inocente, não posso erguer a cabeça, pois estou dominado pela vergonha e mergulhado na minha aflição.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 S e mantenho a cabeça erguida, ficas à minha espreita como um leão, e de novo manifestas contra mim o teu poder tremendo.

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 T razes novas testemunhas contra mim e contra mim aumentas a tua ira; teus exércitos atacam-me em batalhões sucessivos.

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 “ Então, por que me fizeste sair do ventre? Eu preferia ter morrido antes que alguém pudesse ver-me.

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 S e tão-somente eu jamais tivesse existido, ou fosse levado direto do ventre para a sepultura!

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 J á estariam no fim os meus poucos dias? Afasta-te de mim, para que eu tenha um instante de alegria,

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 a ntes que eu vá para o lugar do qual não há retorno, para a terra de sombras e densas trevas,

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 p ara a terra tenebrosa como a noite, terra de trevas e de caos, onde até mesmo a luz é escuridão”.

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.