1 ¶ My soul is cut off in my life; therefore, I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 I will say unto God, Do not condemn me; cause me to understand why thou dost contend with me.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 I s it good unto thee that thou should oppress, that thou should reject the work of thine hands and shine upon the counsel of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 H ast thou eyes of flesh? Dost thou see as man sees?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 A re thy days as the days of man? Are thy years as man’s days,

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 t hat thou dost enquire after my iniquity and search after my sin?

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 T hou knowest that I am not wicked; and there is no one that can deliver out of thy hand.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 ¶ Thine hands have formed me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 R emember now that thou hast formed me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 H ast thou not poured me out as milk and curdled me like cheese?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 T hou hast clothed me with skin and flesh and hast hedged me with bones and sinews.

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 T hou hast granted me life and mercy, and thy visitation has kept my spirit.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 A nd these things thou hast hid in thine heart; I know that this is with thee.

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 ¶ If I sinned, wilt thou mark me and not cleanse me from my iniquity?

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 I f I am wicked, woe unto me; and if I am righteous, I will not lift up my head, being full of dishonour and of seeing my affliction.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 A nd thou dost increase. Thou dost hunt me as a fierce lion; turning and doing marvels in me.

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 T hou dost renew thy plagues against me and increase thine indignation upon me, bringing up armies against me.

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 W hy then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the spirit and no eye had seen me!

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 b efore I go, to not return, to the land of darkness and of the shadow of death;

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 l and of darkness, as darkness itself, and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.