1 ¶ And it came to pass when David and his men came to Ziklag on the third day that the Amalekites had invaded the Negev and Ziklag and had smitten Ziklag and burned it with fire.

И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

2 A nd they had taken the women captives that were therein, from the youngest to the oldest; they did not kill any but carried them away and went on their way.

Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого - нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

3 S o David and his men came to the city, and, behold, it was burned with fire, and their wives and their sons and their daughters were taken captives.

А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

4 T hen David and the people that were with him lifted up their voice and wept until they had no more power to weep.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

5 A nd David’s two wives were taken captives, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail, who had been the wife of Nabal of Carmel.

Също и двете Давидови жени бяха пленени - езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

6 A nd David was greatly distressed, for the people spoke of stoning him because the soul of all the people was bitter, each one for his sons and for his daughters; but David encouraged himself in the LORD his God.

И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

7 ¶ And David said to Abiathar, the priest, Ahimelech’s son, I pray thee, bring the ephod here to me. And Abiathar brought the ephod to David.

Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

8 A nd David enquired at the LORD, saying, Shall I pursue after this troop? Shall I overtake them? And he answered him, Pursue; for thou shalt surely overtake them and without fail recover all.

И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

9 S o David went, he and the six hundred men that were with him, and they came to the brook Besor, where some stayed behind.

Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

10 B ut David pursued, he and four hundred men, for two hundred stayed behind, who were so faint that they could not go over the brook Besor.

понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

11 A nd they found an Egyptian in the field and brought him to David and gave him bread to eat and water to drink,

и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

12 a nd they gave him a piece of a cake of figs and two bunches of raisins. And when he had eaten, his spirit came again to him, for he had eaten no bread, nor drunk any water, three days and three nights.

дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

13 A nd David said unto him, To whom dost thou belong and where art thou from? And the young Egyptian said, I am the slave to an Amalekite, and my master left me three days ago because I was sick.

Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. Господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

14 W e made an invasion upon towards the Negev from the Chereth and upon Judah and towards the Negev from Caleb, and we burned Ziklag with fire.

Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

15 A nd David said to him, Wilt thou bring me down to this company? And he said, Swear unto me by God, that thou wilt neither kill me nor deliver me into the hands of my master, and I will bring thee down to this company.

Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

16 A nd so he brought him down, and behold, they were spread abroad upon all the earth, eating and drinking, and holding a feast because of all the great spoil that they had taken out of the land of the Philistines and out of the land of Judah.

И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

17 A nd David smote them from the morning twilight even unto the evening of the next day, and none of them escaped except four hundred young men who rode upon camels and fled.

И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

18 A nd David recovered all that the Amalekites had carried away, and David delivered his two wives.

Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

19 A nd there was nothing lacking to them, neither small nor great neither sons nor daughters, of the robbery and of all the things that had been taken from them; David recovered it all.

Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

20 A nd David took all the sheep and the cows, and bringing them with all the other livestock, they said, This is David’s spoil.

Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

21 ¶ And David came to the two hundred men who were so faint that they could not follow David, whom they had made also to remain at the brook Besor, and they went forth to meet David and to meet the people that were with him, and when David came near to the people, he saluted them with peace.

И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

22 T hen all the wicked men and men of Belial, of those that went with David, answered and said, Because they did not go with us, we will not give them of the spoil that we have recovered, except to each man his wife and his children, that they may lead them away, and depart.

А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му - тях нека вземат и да си отидат.

23 T hen David said, Ye shall not do so, my brethren, with that which the LORD has given us, who has kept us, and delivered the company that came against us into our hand.

Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

24 F or who will hearken unto you in this matter? For as his part is that goes down to the battle, so shall his part be that remains by the stuff; they shall part alike.

И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

25 A nd it was so from that day forward that he made it a statute and an ordinance for Israel unto this day.

И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израел, както е и до днес.

26 A nd when David came to Ziklag, he sent of the spoil unto the elders of Judah, his friends, saying, Behold a blessing for you of the spoil of the enemies of the LORD:

А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

27 t o those who were in Bethel and to those who were in Ramoth towards the Negev and to those who were in Jattir

Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

28 a nd to those who were in Aroer and to those who were in Siphmoth and to those who were in Eshtemoa

на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

29 a nd to those who were in Rachal and to those who were in the cities of the Jerahmeelites and to those who were in the cities of the Kenites

на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

30 a nd to those who were in Hormah and to those who were in Chorashan and to those who were in Athach

на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

31 a nd to those who were in Hebron and in all the places where David had been with his men.

на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.