1 ¶ And they continued three years without war between Syria and Israel.

Изминаха три години без война между Сирия и Израел.

2 A nd it came to pass in the third year, that Jehoshaphat, the king of Judah, came down to the king of Israel.

А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

3 A nd the king of Israel said unto his slaves, Know ye that Ramoth in Gilead is ours, and we are late in not taking it out of the hand of the king of Syria?

Израелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

4 A nd he said unto Jehoshaphat, Wilt thou go with me to battle to Ramothgilead? And Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as thou art, my people as thy people, my horses as thy horses.

Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

5 A nd Jehoshaphat said unto the king of Israel, Enquire, I pray thee, at the word of the LORD today.

Йосафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

6 T hen the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said unto them, Shall I go against Ramothgilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up, for the Lord shall deliver it into the hand of the king.

Тогава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 A nd Jehoshaphat said, Is there even yet a prophet of the LORD here that we might enquire of him?

Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 A nd the king of Israel replied unto Jehoshaphat, There is yet one man, Micaiah, the son of Imlah, by whom we may enquire of the LORD; but I hate him, for he does not prophesy good concerning me, but evil. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.

Израелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

9 T hen the king of Israel called a eunuch and said, Bring Micaiah, the son of Imlah, here quickly.

Тогава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

10 A nd the king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, sat each on his throne, having put on their robes, in the plaza at the entrance of the gate of Samaria, and all the prophets prophesied before them.

А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

11 A nd Zedekiah, the son of Chenaanah, made himself horns of iron, and he said, Thus hath the LORD said, With these shalt thou push the Syrians until thou have consumed them.

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

12 A nd all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramothgilead and be prospered, for the LORD shall deliver it into the king’s hand.

Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 A nd the messenger that had gone to call Micaiah spoke unto him, saying, Behold now, the words of the prophets declare good unto the king with one mouth; now let thy word, I pray thee, be like the word of one of them and speak that which is good.

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

14 A nd Micaiah said, As the LORD lives, all that the LORD says unto me, that will I speak.

А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

15 ¶ So he came to the king. And the king said unto him, Micaiah, shall we go against Ramothgilead to battle, or shall we forbear? And he answered him, Go and be prospered, for the LORD shall deliver it into the hand of the king.

И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 A nd the king said unto him, How many times shall I adjure thee that thou tell me nothing but that which is true in the name of the LORD?

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

17 T hen he said, I saw all Israel scattered upon the mountains as sheep without a shepherd; and the LORD said, These have no master; let them return each man to his house in peace.

Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 A nd the king of Israel said unto Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would not prophesy good concerning me, but evil?

Тогава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

19 T hen he said, Hear thou, therefore, the word of the LORD: I saw the LORD sitting on his throne and all the host of the heavens standing by him on his right hand and on his left.

А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

20 A nd the LORD said, Who shall persuade Ahab that he may go up and fall at Ramothgilead? And one said in this manner and another said in that manner.

И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

21 A nd there came forth a spirit and stood before the LORD and said, I will persuade him.

После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

22 A nd the LORD said unto him, In what manner? And he said, I will go forth, and I will be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And he said, Thou shalt persuade him, and prevail also; go forth and do so.

Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

23 N ow, therefore, behold, the LORD has put a lying spirit in the mouth of all these thy prophets, and the LORD has decreed evil concerning thee.

И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

24 T hen Zedekiah, the son of Chenaanah, went near and smote Micaiah on the cheek and said, Which way did the Spirit of the LORD go from me to speak unto thee?

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

25 A nd Micaiah said, Behold, thou shalt see in that day when thou shalt go into an inner chamber to hide thyself.

А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

26 T hen the king of Israel said, Take Micaiah and carry him back unto Amon, the governor of the city, and to Joash, the king’s son

Тогава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

27 a nd say, Thus hath the king said, Put this fellow in the prison and feed him with bread of affliction and with water of affliction, until I return in peace.

И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

28 A nd Micaiah said, If thou return at all in peace, the LORD has not spoken by me. Then he said, Hearken, O people, every one of you.

А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

29 ¶ So the king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, went up to Ramothgilead.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 A nd the king of Israel said unto Jehoshaphat, I will disguise myself and enter into the battle, but put thou on thy robes. And the king of Israel disguised himself and went into the battle.

Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

31 B ut the king of Syria commanded his thirty-two captains that had rule over his chariots, saying, Fight neither with small nor great, but only with the king of Israel.

А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

32 A nd when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, Surely this is the king of Israel. And they turned aside to fight against him, but Jehoshaphat cried out.

А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

33 A nd it came to pass, when the captains of the chariots perceived that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.

И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 B ut a certain man, shooting his bow in perfection, smote the king of Israel between the joints of his coat of mail; therefore, he said unto the driver of his chariot, Turn thy hand and carry me out of the host, for I am wounded.

А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

35 A nd the battle had increased that day, and the king was stayed up in his chariot against the Syrians and died in the evening, and the blood ran out of the wound into the midst of the chariot.

И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 A nd at the going down of the sun there went a proclamation throughout the camp, saying, Every man to his city and every man to his own land.

Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

37 S o the king died and was brought to Samaria, and they buried the king in Samaria.

Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

38 A nd they washed the chariot in the pool of Samaria, and they also washed his armour; and the dogs licked up his blood, according unto the word of the LORD which he had spoken.

И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

39 N ow the rest of the acts of Ahab and all that he did, and the ivory house which he made and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?

А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

40 S o Ahab slept with his fathers, and Ahaziah, his son, reigned in his stead.

Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 ¶ And Jehoshaphat, the son of Asa, began to reign over Judah in the fourth year of Ahab, king of Israel.

А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

42 J ehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah, the daughter of Shilhi.

Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

43 A nd he walked in all the ways of Asa, his father; he turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of the LORD. Nevertheless, the high places were not taken away, for the people offered and burnt incense yet in the high places.

Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

44 A nd Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

45 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat and his might that he showed and how he warred, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

46 A nd the remnant of the male cult prostitutes, which had remained from the days of his father Asa, he consumed out of the land.

Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 T here was then no king in Edom; there was a president instead of a king.

По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

48 J ehoshaphat had made ships in Tharshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were broken at Eziongeber.

Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

49 T hen Ahaziah, the son of Ahab, said unto Jehoshaphat, Let my slaves go with thy slaves in the ships. But Jehoshaphat would not.

Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

50 A nd Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of David, his father, and Jehoram, his son, reigned in his stead.

И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

51 A haziah, the son of Ahab, began to reign over Israel in Samaria in the year seventeen of Jehoshaphat, king of Judah, and reigned two years over Israel.

Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

52 A nd he did evil in the sight of the LORD and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam, the son of Nebat, who made Israel sin,

Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

53 f or he served Baal and worshipped him and provoked to anger the LORD God of Israel, according to all that his father had done.

защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.