1 ¶ As the hart pants after the water brooks, so does my soul pant after thee, O God.

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 M y soul thirsts for God, for the living God; when shall I come and appear before God?

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 M y tears have been my food day and night, while they continually say unto me, Where is thy God?

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

4 I will remember these things; I will pour out my soul in me. When I shall be included in the number; I will go with them to the house of God with voice of joy and praise, dancing in the multitude.

Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

5 W hy art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted against me? Wait thou for God, for I shall yet praise him for the wellbeing of his presence.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

6 ¶ O my God, my soul is cast down within me; therefore I will remember thee from the land of Jordan, and of the Hermonites, from the mountain of Mizar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

7 D eep calls unto deep at the voice of thy waterspouts; all thy waves and thy billows are gone over me.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

8 Y et the LORD will command his mercy in the daytime, and in the night his song shall be with me, and my prayer unto the God of my life.

но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

9 I will say unto God, My rock, why hast thou forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?

Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 I t is as death in my bones when my enemies reproach me; while they say daily unto me, Where is thy God?

Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

11 W hy art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted within me? Wait thou for God, for I shall yet praise him, who is the saving health of my countenance and my God.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.