1 C omo el ciervo brama por las corrientes de las aguas, así clama por ti, oh Dios, el alma mía.

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 M i alma tuvo sed de Dios, del Dios vivo. ¡Cuándo vendré, y compareceré delante de Dios!

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 F ueron mis lágrimas mi pan de día y de noche, mientras me decían todos los días: ¿Dónde está tu Dios?

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

4 D e estas cosas me acordaré, y derramaré mi alma sobre mí. Cuando pasaré en el número, iré con ellos hasta la Casa de Dios, con voz de alegría y de alabanza, bailando la multitud.

Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

5 ¿ Por qué te abates, oh alma mía, y bramas contra mí? Espera a Dios; porque aún le tengo de alabar por el bienestar de su presencia.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

6 ¶ Dios mío, mi alma está en mí abatida; por tanto me acordaré de ti desde la tierra del Jordán, y de los hermonitas, desde el monte de Mizar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

7 U n abismo llama a otro a la voz de tus canales; todas tus ondas y tus olas han pasado sobre mí.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

8 D e día mandará el SEÑOR su misericordia, y de noche su canción será conmigo, oración al Dios de mi vida.

но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

9 D iré a Dios: Roca mía, ¿por qué te has olvidado de mí? ¿Por qué andaré yo enlutado por la opresión del enemigo?

Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 E s como muerte en mis huesos, cuando mis enemigos me afrentan, diciéndome cada día: ¿Dónde está tu Dios?

Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

11 ¿ Por qué te abates, oh alma mía, y por qué bramas contra mí? Espera a Dios; quien es la salud de mi rostro, y el Dios mío.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.