1 E l hombre nacido de mujer, corto de días, y harto de sinsabores;

Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 q ue sale como una flor abierta y es cortado; y huye como la sombra, y no permanece.

Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 ¿ Y sobre éste abres tus ojos, y me traes a juicio contigo?

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 ¿ Quién hará limpio de inmundo? Nadie.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 S i sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti; tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.

Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 S i tú lo dejares, él dejará de ser; entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 P orque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñará aún, y sus renuevos no faltarán.

Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 S i se envejeciere en la tierra su raíz, y su tronco fuere muerto en el polvo,

даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 a l olor del agua reverdecerá, y hará copa como nueva planta.

понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 M as cuando el hombre muera, y sea cortado; y perezca el hombre, ¿adónde estará él?

Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 L as aguas del mar se fueron, y se agotó el río, se secó.

Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 A sí el hombre yace, y no se tornará a levantar; hasta que no haya cielo no despertarán, ni levantarán de su sueño.

така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 ¡ Oh quién me diera que me escondieras en el Seol, que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, que me pusieras plazo, y de mí te acordaras!

О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 S i el hombre muriere, ¿por ventura vivirá? Todos los días de mi edad esperaré, hasta que venga mi transformación.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 E ntonces llamarás, y yo te responderé, a la obra de tus manos desearás.

Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 P ues ahora me cuentas los pasos, y no das dilación a mi pecado.

А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 T ienes sellada en manojo mi prevaricación, y enmiendas a mi iniquidad.

Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 Y ciertamente el monte que cae se deshace, y las peñas son traspasadas de su lugar;

Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 l as piedras son quebrantadas con el agua impetuosa, que se lleva el polvo de la tierra, de tal manera haces perder al hombre la esperanza.

както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 P ara siempre serás más fuerte que él, y él se va; demudarás su rostro, y lo enviarás.

Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 S us hijos serán honrados, y él no lo sabrá; o serán afligidos, y no entenderá de ellos.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 M as mientras su carne estuviere sobre él se dolerá, y su alma se entristecerá en él.

знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.