1 ¶ Y habló el SEÑOR a Moisés en el desierto de Sinaí, en el segundo año de su salida de la tierra de Egipto, en el mes primero, diciendo:

В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

2 L os hijos de Israel harán la pascua a su tiempo determinado.

Нека израелтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

3 E l décimocuarto día de este mes, entre las dos tardes, la haréis a su tiempo determinado; conforme a todo su ordenanza, y conforme a todas sus leyes la haréis.

На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

4 Y habló Moisés a los hijos de Israel, para que hicieran la pascua.

И така, Моисей каза на израелтяните да направят Пасхата.

5 E hicieron la pascua en el mes primero, a los catorce días del mes, entre las dos tardes, en el desierto de Sinaí; conforme a todas las cosas que mandó el SEÑOR a Moisés, así hicieron los hijos de Israel.

Направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израелтяните.

6 Y hubo varones que estaban inmundos a causa de muerto, y no pudieron hacer la pascua aquel día; y llegaron delante de Moisés y delante de Aarón aquel día;

А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

7 y le dijeron aquellos hombres: Nosotros somos inmundos por causa de muerto; ¿por qué seremos impedidos de ofrecer ofrenda al SEÑOR a su tiempo determinado entre los hijos de Israel?

и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израелтяните Господния принос на времето му?

8 Y Moisés les respondió: Esperad, y oiré qué mandará el SEÑOR acerca de vosotros.

А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

9 Y el SEÑOR habló a Moisés, diciendo:

И Господ говорѝ на Моисей:

10 H abla a los hijos de Israel, diciendo: Cualquier varón de vosotros o de vuestras generaciones, que fuere inmundo por causa de muerto o estuviere de viaje lejos, hará pascua al SEÑOR.

Кажѝ на израелтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

11 E n el mes segundo, a los catorce días del mes, entre las dos tardes, la harán; con panes ázimos y hierbas amargas la comerán.

нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 N o dejarán de él para la mañana, ni quebrarán hueso en él; conforme a toda la ordenanza de la pascua la harán.

да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

13 M as el que estuviere limpio, y no estuviere de viaje, si dejare de hacer la pascua, la tal persona será cortada de entre su pueblo; por cuanto no ofreció a su tiempo determinado la ofrenda del SEÑOR, el tal hombre llevará su pecado.

А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

14 Y si morare con vosotros algún extranjero, e hiciere la pascua al SEÑOR, conforme a la ordenanza de la pascua y conforme a sus leyes, así la hará; una misma ordenanza tendréis, así el extranjero como el natural de la tierra.

И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

15 ¶ Y el día que el tabernáculo fue levantado, la nube cubrió el tabernáculo sobre la tienda del testimonio; y a la tarde había sobre el tabernáculo como una apariencia de fuego, hasta la mañana.

А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

16 A sí era continuamente: la nube lo cubría, y de noche la apariencia de fuego.

Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

17 Y según que se alzaba la nube del tabernáculo, los hijos de Israel partían; y en el lugar donde la nube paraba, allí acampaban los hijos de Israel.

Когато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израелтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израелтяните разполагаха стан.

18 A l dicho del SEÑOR los hijos de Israel partían; y al dicho del SEÑOR asentaban el campamento; todos los días que la nube estaba sobre el tabernáculo, ellos quedaban reposados.

По Господне повеление тръгваха израелтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 Y cuando la nube se detenía sobre el tabernáculo muchos días, entonces los hijos de Israel guardaban la ordenanza del SEÑOR y no partían.

И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израелтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

20 Y era que cuando la nube estaba sobre el tabernáculo determinado número de días, al dicho del SEÑOR acampaban, y al dicho del SEÑOR partían.

а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

21 Y era que cuando la nube se detenía desde la tarde hasta la mañana, y a la mañana la nube se levantaba, ellos partían; o si había estado el día, y a la noche la nube se levantaba, entonces partían.

Понякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

22 O si dos días, o un mes, o un año, mientras la nube se detenía sobre el tabernáculo quedándose sobre él, los hijos de Israel estaban acampados y no se movían; mas cuando ella se alzaba, ellos se movían.

Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израелтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

23 A l dicho del SEÑOR acampaban, y al dicho del SEÑOR partían, aguardando al SEÑOR, como lo había dicho el SEÑOR por la mano de Moisés.

Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.