1 C on mi voz clamé a Dios, a Dios clamé, y él me escuchó.

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 A l Señor busqué en el día de mi angustia; mi llaga desangraba de noche y no cesaba; mi alma no quería consuelo.

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 M e acordaba de Dios, y gritaba; me quejaba, y desmayaba mi espíritu. (Selah.)

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 T enías los párpados de mis ojos abiertos; estaba yo quebrantado, y no hablaba.

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 C onsideraba los días desde el principio, los años de los siglos.

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 M e acordaba de mis canciones de noche; meditaba con mi corazón, y mi espíritu inquiría.

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 ¿ Desechará el Señor para siempre, y no volverá más a amar?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 ¿ Se ha acabado para siempre su misericordia? ¿Se ha acabado la palabra suya para generación y generación?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 ¿ Ha olvidado Dios el tener misericordia? ¿Ha encerrado con ira sus misericordias? (Selah.)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 Y dije: Enfermedad mía es ésta; me acordaré de los años de la diestra del Altísimo,

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 ¶ me acordaba de las obras de JAH; por tanto me acordé de tus maravillas antiguas.

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 Y meditaba en todas tus obras, y hablaba de tus hechos.

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 O h Dios, en santidad es tu camino: ¿Qué Dios grande como el Dios nuestro ?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T ú eres el Dios que hace maravillas; tú hiciste notoria en los pueblos tu fortaleza.

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 C on tu brazo redimiste a tu pueblo, a los hijos de Jacob y de José. (Selah.)

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 T e vieron las aguas, oh Dios; te vieron las aguas, temieron; y temblaron los abismos.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 L as nubes echaron inundaciones de aguas; tronaron los cielos, y discurrieron tus rayos.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 A nduvo en derredor el sonido de tus truenos; los relámpagos alumbraron el mundo; la tierra se estremeció y tembló.

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 E n el mar fue tu camino, y tus sendas en las muchas aguas; y tus pisadas no fueron conocidas.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 C ondujiste a tu pueblo como ovejas, por mano de Moisés y de Aarón.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.