1 ¶ Y les dijo también una parábola sobre que es necesario orar siempre, y no desmayar,

Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:

2 d iciendo: Había un juez en una ciudad, el cual ni temía a Dios, ni respetaba a hombre.

В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

3 H abía también en aquella ciudad una viuda, la cual venía a él diciendo: Defiéndeme de mi adversario.

В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 P ero él no quiso por algún tiempo; pero después de esto dijo dentro de sí: Aunque ni temo a Dios, ni tengo respeto a hombre,

Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,

5 t odavía, porque esta viuda me es molesta, le haré justicia, porque al fin no venga y me muela.

пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.

6 Y dijo el Señor: Oíd lo que dice el juez injusto.

И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

7 ¿ Y Dios no vengará a sus escogidos, que claman a él día y noche, aunque sea longánime acerca de ellos?

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 O s digo que los vengará presto. Pero cuando el Hijo del hombre viniere, ¿hallará fe en la tierra?

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

9 ¶ Y dijo también a unos que confiaban en sí como justos, y menospreciaban a los otros, esta parábola:

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

10 D os hombres subieron al Templo a orar: el uno fariseo, el otro publicano.

Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.

11 E l fariseo, en pie, oraba consigo de esta manera: Dios, te doy gracias, que no soy como los otros hombres, ladrones, injustos, adúlteros, ni aun como este publicano;

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.

12 a yuno lo de dos comidas cada sábado, doy diezmos de todo lo que poseo.

Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

13 M as el publicano estando lejos no quería ni aun alzar los ojos al cielo, sino que hería su pecho, diciendo: Dios, reconcíliame, pecador.

А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

14 O s digo que éste descendió a su casa más justificado que el otro; porque cualquiera que se ensalza, será humillado; y el que se humilla, será ensalzado.

Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Исус Христос благославя децата

15 ¶ Y traían a él los niños para que los tocara; lo cual viendo los discípulos les reñían.

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.

16 M as Jesús llamándolos, dijo: Dejad a los niños venir a mí, y no lo impidáis; porque de los tales es el Reino de Dios.

Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 D e cierto os digo, que cualquiera que no recibiere el Reino de Dios como un niño, no entrará en él.

Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. За опасностите от богатството

18 ¶ Y le preguntó un príncipe, diciendo: Maestro bueno, ¿qué haré para poseer la vida eterna?

И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

19 Y Jesús le dijo: ¿Por qué me llamas bueno? Ninguno hay bueno sino sólo Dios.

А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.

20 L os mandamientos sabes: No cometerás homicidio; no adulterarás; no hurtarás; no dirás falso testimonio; honra a tu padre y a tu madre.

Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствай"; "Почитай баща си и майка си".

21 Y él dijo: Todas estas cosas he guardado desde mi juventud.

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 Y Jesús, oído esto, le dijo: Aún te falta una cosa: vende todo lo que tienes, y dalo a los pobres, y tendrás tesoro en el cielo; y ven, sígueme.

Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

23 E ntonces él, oídas estas cosas, se puso muy triste, porque era muy rico.

И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

24 Y viendo Jesús que se había entristecido mucho, dijo: ¡Cuán dificultosamente entrarán en el Reino de Dios los que tienen riquezas!

И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

25 P orque más fácil cosa es entrar un cable por el ojo de una aguja, que un rico entrar al Reino de Dios.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 Y los que le oían, dijeron: ¿Y quién podrá ser salvo?

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 Y él les dijo: Lo que es imposible para con los hombres, posible es para Dios.

Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

28 E ntonces Pedro dijo: He aquí, nosotros hemos dejado todas las cosas, y te hemos seguido.

А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме.

29 Y él les dijo: De cierto os digo, que no hay nadie que haya dejado casa, o padres, o hermanos, o mujer, o hijos, por el Reino de Dios,

А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,

30 q ue no haya de recibir mucho más en este tiempo, y en el siglo venidero la vida eterna.

който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят - вечен живот. Трето предсказание за страданията и възкресението

31 ¶ Y Jesús, tomando aparte a los doce, les dijo: He aquí subimos a Jerusalén, y serán cumplidas todas las cosas que fueron escritas por los profetas, del Hijo del hombre.

И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.

32 P orque será entregado a los gentiles, y será escarnecido, e injuriado, y escupido.

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 Y después que le hubieren azotado, le matarán; mas al tercer día resucitará.

и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 P ero ellos nada de estas cosas entendían, y esta palabra les era encubierta, y no sabían lo que decía.

Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. Излекуването на слепия в Йерихон

35 ¶ Y aconteció que acercándose él a Jericó, un ciego estaba sentado junto al camino mendigando;

А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 e l cual cuando oyó la multitud que pasaba, preguntó qué era aquello.

И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.

37 Y le dijeron que pasaba Jesús Nazareno.

Казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 E ntonces dio voces, diciendo: Jesús, Hijo de David, ten misericordia de mí.

Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!

39 Y los que iban delante, le reñían que callara; mas él clamaba mucho más: Hijo de David, ten misericordia de mí.

А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

40 J esús entonces parándose, mandó traerle a sí; y cuando él llegó, le preguntó,

И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:

41 d iciendo: ¿Qué quieres que te haga? Y él dijo: Señor, que vea.

Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.

42 Y Jesús le dijo: Ve, tu fe te ha hecho salvo.

Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 Y luego vio, y le seguía, glorificando a Dios; y todo el pueblo como lo vio, dio a Dios alabanza.

И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.