1 Y o dije: Miraré por mis caminos, para no pecar con mi lengua; guardaré mi boca con freno, entre tanto que el impío fuere contra mí.

(По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

2 E nmudecí en silencio, me callé aun de lo bueno; y se alborotó mi dolor.

Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

3 S e enardeció mi corazón dentro de mí; en mi meditación se encendió fuego; y hablé con mi lengua:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

4 H azme saber, SEÑOR, mi fin, y cuánta sea la medida de mis días; sepa yo cuánto tengo de ser del mundo.

Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 H e aquí como a palmos diste a mis días, y mi edad es como nada delante de ti; ciertamente es completa vanidad todo hombre que vive. (Selah.)

Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 C iertamente en tinieblas anda el hombre; ciertamente en vano se inquieta; amontona, y no sabe quién lo cogerá.

наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7 ¶ Y ahora, Señor, ¿qué esperaré? Mi esperanza en ti está.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

8 L íbrame de todas mis rebeliones; no me pongas por escarnio del loco.

Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

9 E nmudecí, no abrí mi boca; porque tú lo hiciste.

Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

10 Q uita de sobre mí tu plaga; de la guerra de tu mano soy consumido.

Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

11 C on castigos sobre la iniquidad corriges al hombre, y haces consumirse como de polilla su grandeza; ciertamente vanidad es todo hombre. (Selah.)

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

12 O ye mi oración, oh SEÑOR, y escucha mi clamor; no calles ante mis lágrimas; porque peregrino soy contigo, y advenedizo, como todos mis padres.

Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

13 D éjame estar delante de ti, y tomaré fuerzas, antes que vaya y perezca.

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.