1 Я сказал: «Я буду следить за своими путями и язык удерживать от греха, буду обуздывать уста, пока нечестивые предо мною».

(По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

2 Н о когда я был нем и безмолвен, и даже о добром молчал, усилилась моя скорбь

Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

3 и сердце мое загорелось. Пока я размышлял, вспыхнул огонь, и тогда я сказал своими устами:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

4 « Покажи мне, Господи, кончину мою и число моих дней скажи; дай мне знать, сколь жизнь моя быстротечна.

Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 Д а, Ты дал мне дней лишь на ширину ладони; мой век как ничто пред Тобой. Поистине, всякая жизнь – лишь пар. Пауза

Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 П оистине, всякий человек подобен тени: напрасно он суетится, копит, не зная, кому все это достанется.

наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7 И теперь, Владыка, чего ожидать мне? Надежда моя в Тебе.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

8 И збавь меня от всех моих беззаконий, не предай безумцам на поругание.

Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

9 Я молчу; я не открываю уст, потому что Ты это сделал.

Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

10 О тклони от меня удары Свои; гибну я от ударов Твоей руки.

Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

11 Т ы коришь и наказываешь людей за грех; Ты губишь сокровища их, как губит моль. Поистине, всякий смертный – лишь пар. Пауза

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

12 У слышь молитву мою, Господи; внемли моему крику о помощи; не будь безмолвен к моим слезам. Ведь я скиталец у Тебя, чужеземец, как все мои предки.

Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

13 О твернись от меня, чтобы мне вновь улыбнуться, прежде чем я уйду и меня не станет».

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.