1 З атем Елиуй продолжал говорить:

И Елиу пак проговори:

2 – Послушайте, мудрые, мою речь. Внимайте мне, умные люди.

Слушайте думите ми вие, мъдри, и внимавайте към мене вие, разумни;

3 В едь ухо разбирает слова, как язык – вкус пищи.

защото ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието.

4 Т ак давайте решим, где правда, и рассудим, что есть добро. Елиуй обличает Иова в неправедности

Нека си изберем правото, за да знаем помежду си доброто.

5 И ов сказал: «Я невинен, но лишил меня Бог правосудия.

Защото Йов е казал: Праведен съм, и пак Бог отне правото ми;

6 И хоть я прав – меня считают лжецом. Хоть я без греха, моя рана от Его стрелы неисцелима».

въпреки правотата ми съм смятан за лъжец; раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.

7 Е сть ли еще такой человек, как Иов, кто кощунство, как воду, пьет?

Кой човек е като Йов, който укорява Бога, както пие вода,

8 О н дружит с нечестивыми, и общается со злодеями.

и дружи с онези, които вършат беззаконие, и ходи с нечестиви хора?

9 В едь он говорит: «Нет выгоды человеку, который старается угодить Богу». Елиуй свидетельствует о справедливости Бога

Защото е казал: Нищо не ползва човека да върши волята на Бога.

10 П отому, имеющие разум, послушайте меня! Не может быть у Бога неправды, чужд Всемогущий злу.

И така, слушайте ме вие, разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата и от Всемогъщия - беззаконието!

11 В оздает он смертному по делам и обходится с ним по его заслугам.

Защото ще въздаде на човека според делото му и ще направи всеки да намери според пътищата си.

12 В оистину, Бог не делает зла, Всемогущий не извращает суд.

Наистина Бог няма да извърши нечестие, нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.

13 К то отдал землю Ему во власть? Кто поставил Его над вселенной?

Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

14 Е сли бы Он решил забрать Свой дух и отозвал бы Свое дыхание,

Ако Той прилепи сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,

15 п огибла бы разом любая плоть, и возвратился бы смертный во прах.

то ще издъхне заедно всяка плът и човекът ще се върне пак в пръстта.

16 И меешь ты разум, так слушай это; внимай моей речи.

Сега, ако си разумен, чуй това; слушай гласа на думите ми.

17 Р азве правил бы Бог, если бы ненавидел правосудие? Обвинишь ли ты Справедливого и Могучего,

Ще властва ли онзи, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18 К оторый говорит царю: «Негодяй!» – и приближенным: «Вы беззаконники!».

Който казва на цар: Нечестив си, на князе: Беззаконници сте,

19 О н вождям не выказывает пристрастий и не ставит богатого выше бедного, ведь все они – Его рук творение.

Който не показва лицеприятие пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?

20 О ни умирают мгновенно в полночь; мечутся люди и угасают; не руки смертных сражают сильных.

В една минута умират - да!, - в полунощ; народът им се смущава и преминава; и мощните биват премахнати не с ръка.

21 Г лаза Его над путями людей; Он видит каждый их шаг.

Защото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

22 Н ет ни мрака, ни тьмы кромешной, где могли бы спрятаться беззаконники.

Няма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се скрият онези, които вършат беззаконие.

23 В едь Богу нет нужды назначать время человеку, чтобы предстать на суд перед Ним.

Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога.

24 Б ез допроса сокрушает Он сильных и других на их место ставит.

Без дълго изследване сломява силните и поставя други вместо тях.

25 И стинно, ведая их дела, низлагает их ночью – и им конец.

И така, Той познава делата им; и ги събаря нощем и те се смазват.

26 Н а глазах у людей Он карает их за грехи,

Удря ги като нечестиви явно - там, където има зрители,

27 в едь они от Него отступили, не познали Его путей.

понеже се отклониха от Него и не зачитаха нито един от пътищата Му,

28 И дошел до него крик бедных, Он услышал крик страдальцев.

така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите и Той чу вика на угнетените.

29 Е сли Он промолчит, кто Его укорит? Если скроет Он лицо Свое, кто сможет Его увидеть? Он над народом и над человеком,

И когато Той успокоява, кой ще те смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е направено това спрямо народ, или спрямо един човек -

30 ч тобы не царствовали безбожники, став сетью для народа.

за да не царува нечестив човек, човек, който би впримчвал народа.

31 П оложим, кто-нибудь скажет Богу: «Я виновен – больше не согрешу.

Защото ако някой каже на Бога: Понесох наказание, без да съм сторил зло;

32 Н аучи меня, если что-то не знаю; если я согрешил, то впредь зарекусь». –

каквото аз не виждам, Ти ме научѝ; ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

33 Т огда должен ли Бог тебя удостоить наградой, когда ты отказываешься раскаяться ? Ты должен решать, а не я. Говори же, что знаешь.

то трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш, така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34 Л юди разумные скажут мне, мудрецы, кто услышит меня:

Разумни мъже ще ми кажат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

35 « От невежества говорит Иов, нет в его речи разума».

Йов говори без знание и думите му са лишени от мъдрост.

36 О , когда бы до конца был испытан Иов, за ответы, достойные беззаконных!

Желанието ми е Йов да бъде изпитан до край, понеже отговори както нечестивите хора.

37 К греху своему приложил он бунт; насмехаясь над нами, он бьет в ладоши и слова против Бога множит.

Защото към греха се прибавя бунтовничество, поругава се между нас и умножава думите си против Бога.