1 И саак позвал Иакова, благословил его и дал ему такой наказ: – Не женись на хананеянке.

Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2 Н емедленно отправляйся в Паддан-Арам, в дом отца твоей матери Бетуила. Возьми там себе жену из дочерей Лавана, брата твоей матери.

Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.

3 Д а благословит тебя Бог Всемогущий и сделает тебя плодовитым и размножит тебя, чтобы от тебя произошло множество народов.

И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена;

4 Д а наделит Он тебя и твоих потомков благословением Авраама, чтобы ты приобрел во владение землю, на которой ты ныне живешь как пришелец; землю, которую Бог дал Аврааму.

и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.

5 П отом Исаак простился с Иаковом, и он пошел в Паддан-Арам, к Лавану, сыну арамея Бетуила, брату Ревекки, матери Иакова и Исава.

Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.

6 И сав узнал, что Исаак благословил Иакова и послал его в Паддан-Арам, чтобы взять оттуда жену, и что он, благословляя, наказал ему: «Не женись на хананеянке»,

А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча му: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;

7 и что Иаков послушался отца и мать и пошел в Паддан-Арам.

и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;

8 Т огда Исав понял, как не по душе были хананеянки его отцу Исааку.

и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак,

9 И он пошел к Измаилу и взял себе в жены, помимо тех, которые у него уже были, Махалату, сестру Невайота, дочь Измаила, сына Авраама. Сон Иакова в Вефиле и обещание Божье

то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 И аков оставил Вирсавию и направился в Харран.

И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11 Д ойдя до некоего места, он остановился на ночь, потому что солнце уже село. Он взял там один из камней, положил себе под голову и лег спать.

И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.

12 Е му приснился сон: он увидел лестницу, которая стояла на земле, а верхом достигала неба, и ангелы Бога поднимались и спускались по ней.

Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13 Н ад ней стоял Господь и говорил: – Я – Господь, Бог твоего отца Авраама и Бог Исаака; землю, на которой ты сейчас лежишь, Я дам тебе и твоим потомкам.

А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

14 Т вои потомки будут многочисленны, как земная пыль, и ты распространишься на запад и на восток, на север и на юг. Все народы на земле получат благословение через тебя и твое потомство.

Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15 Я с тобой и буду охранять тебя, куда бы ты ни пошел, и верну тебя в эту землю. Я не покину тебя и исполню все, что обещал тебе.

Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.

16 П роснувшись, Иаков подумал: «Истинно, на этом месте Господь, а я и не знал».

А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17 Е му было страшно, и он сказал: – Как устрашает это место! Не иначе, как здесь дом Бога, и это – врата небес.

И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.

18 И аков поднялся рано утром, взял камень, который он клал себе под голову, поставил его памятным знаком и возлил на него масло.

На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.

19 О н назвал это место Вефиль, хотя в начале тот город назывался Луз.

И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.

20 З атем Иаков дал клятву, сказав: – Если Бог будет со мной и сохранит меня в этом странствии, даст мне хлеба в пищу и одежду на плечи,

Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21 т ак что я вернусь и буду жить в мире в доме моего отца, и если Господь будет моим Богом,

така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог

22 т о этот камень, который я поставил, будет памятным знаком, и будет здесь Божьим домом, и от всего, что Ты даешь мне, я дам Тебе десятую часть.

и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.