1 И исус, сын Навина, тайно послал из лагеря, расположенного в Шиттиме, двух лазутчиков. – Пойдите, осмотрите эту землю, – сказал он, – особенно Иерихон. Они отправились и пришли в дом блудницы по имени Раав, и остались там ночевать.

Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

2 Ц арю Иерихона донесли: – Какие-то израильтяне пришли сюда вечером, чтобы разведать эту землю.

Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израелтяните, за да съгледат земята.

3 Ц арь Иерихона передал Раав свой приказ: «Выведи людей, которые пришли к тебе домой, потому что они пришли, чтобы разведать всю эту землю».

И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 Н о женщина спрятала тех двоих мужчин. Она сказала: – Да, ко мне приходили эти люди, но я не знала, откуда они.

Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха.

5 В сумерки, когда наступило время запирать городские ворота, эти люди ушли. Я не знаю, куда они пошли. Поспешите вслед за ними и вы сможете их догнать.

Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.

6 ( А она отвела их на крышу и спрятала среди разложенных там снопов льна.)

Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там.

7 П реследователи бросились в погоню за лазутчиками по дороге, что ведет к бродам на Иордане, и как только они вышли, ворота заперли.

И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.

8 П режде чем лазутчики легли спать, она поднялась на крышу

А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата

9 и сказала: – Я знаю, что Господь отдал эту землю вам, и великий страх перед вами охватил нас. Всех жителей этой страны охватил ужас перед вами.

и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас;

10 М ы слышали о том, что Господь осушил ради вас воды Красного моря, когда вы вышли из Египта, и о том, что вы сделали с Сигоном и Огом, двумя царями аморреев к востоку от Иордана, которых вы полностью истребили.

понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан - на Сион и на Ог, които сте изтребили.

11 К огда мы услышали об этом, наши сердца обессилели и каждый пал духом из-за вас, потому что Господь, ваш Бог – это Бог на небе вверху и на земле внизу.

Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

12 И так, пожалуйста, поклянитесь мне Господом, что вы проявите милость к моей семье, как я проявила милость к вам. Дайте верный знак,

И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това,

13 ч то вы сохраните жизнь моему отцу и матери, моим братьям и сестрам, и всем их семьям, и что вы спасете нас от смерти.

че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

14 – Наши жизни за ваши жизни! – заверили ее лазутчики. – Если ты не выдашь нас, мы проявим к тебе милость и верность, когда Господь даст нам эту землю.

Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас - само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

15 О на спустила их по веревке через окно, так как дом, где она жила, находился в городской стене.

Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената,

16 О на сказала им: – Идите к холмам, чтобы преследователи вас не нашли. Спрячьтесь там на три дня, пока они не вернутся, а потом ступайте своим путем.

и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.

17 Л азутчики сказали ей: – Мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла,

Тогава мъжете ѝ казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.

18 е сли, когда мы войдем в эту землю, ты не привяжешь этот алый шнур к окну, через которое ты нас спустила, и если ты не приведешь своих отца и мать, своих братьев и всю свою семью в свой дом.

Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

19 Е сли кто-нибудь выйдет из твоего дома на улицу, он сам будет повинен в своей смерти. Мы не будем за это в ответе. Но в смерти любого, кто будет у тебя в доме, будем повинны мы, если на него поднимут руку.

Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.

20 Н о если ты выдашь нас, мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла.

Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.

21 – Хорошо, – ответила она, – пусть будет так, как вы сказали. Она отпустила их и привязала к окну алый шнур.

А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

22 О ни ушли и, отправившись к холмам, оставались там три дня, пока преследователи, обыскав всю дорогу, не вернулись, так и не найдя их.

След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

23 П осле этого те двое мужчин отправились в обратный путь. Они спустились с холмов, перешли вброд реку, пришли к Иисусу, сыну Навина, и рассказали ему обо всем, что с ними произошло.

Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.

24 О ни сказали Иисусу: – Господь, несомненно, отдал всю эту землю в наши руки. Все ее жители охвачены ужасом перед нами.

Те казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.