1 В той земле по-прежнему свирепствовал голод.
А гладът се увеличаваше в страната.
2 К огда они съели все зерно, привезенное из Египта, отец сказал им: – Вернитесь и купите нам еще немного еды.
И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.
3 Н о Иуда сказал ему: – Тот человек нас строго предупредил: «Не показывайтесь мне на глаза, если с вами не будет вашего брата».
А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4 Е сли ты отпустишь с нами брата, то мы пойдем и купим для тебя еды.
Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5 Н о если ты не отпустишь его, мы не пойдем, потому что тот человек сказал нам: «Не показывайтесь мне на глаза, если с вами не будет вашего брата».
но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6 – Зачем вы навели на меня эту беду, зачем сказали тому человеку, что у вас есть еще один брат? – спросил Израиль.
А Израел запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?
7 О ни ответили: – Тот человек подробно расспрашивал нас о нас самих и о нашей семье: «Жив ли еще ваш отец? Нет ли у вас еще одного брата?» Мы просто отвечали на его вопросы. Откуда нам было знать, что он скажет: «Приведите сюда вашего брата»?
А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.
8 И уда сказал Израилю, своему отцу: – Отпусти мальчика со мной, и мы тотчас же отправимся, чтобы все мы выжили и не погибли: и мы, и ты, и наши дети.
Тогава Юда каза на баща си Израел: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и децата ни.
9 Я лично буду за него порукой; с меня лично ты спросишь за него. Если я не приведу его к тебе и не поставлю здесь перед тобой, я буду виноват перед тобой до самой смерти.
Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.
10 Е сли бы мы не медлили, то могли бы пойти и вернуться уже дважды.
Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.
11 Т огда их отец Израиль сказал им: – Если этого не избежать, то сделайте вот что: положите в сумки лучшие плоды этой земли и отнесите в дар тому человеку – бальзам и мед, специи и мирру, фисташки и миндаль.
Тогава баща им Израел каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - и ги занесете подарък на човека.
12 В озьмите вдвое больше серебра, чтобы вам принести с собой и то, что было положено обратно в ваши мешки: возможно, это была ошибка.
Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.
13 В озьмите и вашего брата и, не медля, идите снова к тому человеку.
Вземете и брат си и станете, и идете при човека.
14 П усть Бог Всемогущий дарует вам милость перед ним, чтобы он позволил и другому вашему брату, и Вениамину вернуться с вами. Что же до меня, то если мне суждено лишиться детей, пусть я лишусь. Второе прибытие братьев Иосифа в Египет
А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.
15 О ни взяли подарки и вдвое больше серебра, затем взяли Вениамина, немедля отправились в Египет и предстали перед Иосифом.
Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.
16 К огда Иосиф увидел, что Вениамин с ними, он сказал своему управляющему: – Отведи этих людей ко мне в дом, заколи что-нибудь из скота и приготовь обед; они будут есть со мной в полдень.
А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.
17 Ч еловек сделал, как ему было велено, и привел их в дом Иосифа.
И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.
18 О ни испугались, когда их привели к нему в дом, потому что подумали: «Нас привели сюда из-за серебра, которое вернулось в наши мешки в первый раз. Он хочет напасть на нас, и одолеть, и взять в рабство, и забрать наших ослов».
А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
19 О ни подошли к управляющему Иосифа и заговорили с ним у входа в дом:
Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:
20 – Послушай, господин, – сказали они, – мы уже приходили сюда один раз купить еды,
Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
21 н о когда мы остановились на ночь и развязали мешки, каждый из нас нашел там свое серебро полным весом; поэтому мы принесли его обратно.
а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.
22 М ы принесли с собой и еще серебра, чтобы купить еды, и мы не знаем, кто в прошлый раз положил наше серебро к нам в мешки.
Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.
23 О н ответил: – Все в порядке, не бойтесь. Ваш Бог, Бог вашего отца, положил это сокровище в ваши мешки; а я получил ваше серебро. Затем он вывел к ним Симеона.
А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.
24 У правляющий привел братьев в дом Иосифа, дал им воды вымыть ноги и дал корма их ослам.
И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.
25 О ни приготовили подарки к прибытию Иосифа в полдень, потому что им сказали, что они будут там обедать.
А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
26 К огда Иосиф пришел домой, они преподнесли ему подарки и склонились перед ним до земли.
И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
27 О н спросил их о здоровье, потом сказал: – А как ваш престарелый отец, о котором вы говорили мне? Жив ли он еще?
И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?
28 О ни ответили: – Твой раб, наш отец, еще жив и здоров. И низко поклонились из почтения к нему.
А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.
29 О н оглянулся и увидел своего брата Вениамина, сына своей матери. Он спросил: – Это – ваш младший брат, тот, о котором вы говорили мне? Бог да будет милостив к тебе, мой сын!
Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.
30 Г лубоко тронутый видом брата, он поспешно ушел и искал укромного места. Он вошел к себе в комнату и там разрыдался.
И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
31 З атем, умыв лицо, он вновь вышел, и овладев собой, сказал: – Подавайте еду.
После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.
32 Е му подали отдельно, братьям отдельно и египтянам, которые ели с ним, отдельно, потому что египтяне не могли есть с евреями, это было мерзко для египтян.
Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
33 Б ратьев усадили перед ним по возрасту, от первенца до младшего, и они глядели друг на друга в изумлении.
И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.
34 И м подавали кушанья со стола Иосифа, и доля Вениамина была впятеро больше, чем у других. Они пировали и пили с ним вволю.
Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.