1 Я всегда буду петь о милости Господа; устами своими возвещу верность Твою всем поколениям.
(По слав. 88.) Поучение на Етан Езраева. Господи, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 Я говорю: навсегда основана Твоя милость, верность Твоя утверждена на небесах.
Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 Т ы сказал: «С избранным Моим заключил Я завет, с Давидом, Моим слугой. Я дал клятву:
Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 “ Семя твое навеки утвержу, из поколения в поколение упрочу престол Твой”». Пауза
Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 Н ебеса прославляют Твои чудеса, Господи, и Твою верность – в собрании святых.
И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 В едь кто на небесах сравнится с Господом? Кто из сынов властителей уподобится Господу?
Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби на Господа?
7 Б ог почитаем в великом собрании святых, и грозен для всех окружающих Его.
Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 О Господь, Бог Сил, кто сравнится с Тобой в силе Твоей? Ты силен и верность Твоя окружает Тебя.
Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Т ы владычествуешь над яростью моря; когда волны вздымаются, Ты укрощаешь их.
Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Т ы поразил Раава и убил его; крепкой рукою Ты рассеял врагов Своих.
Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Н ебеса Твои и земля Твоя; Ты основал вселенную и все, что ее наполняет.
Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея - Ти си ги основал.
12 С евер и юг Ты сотворил; горы Фавор и Хермон радуются Имени Твоему.
Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Т воя мышца крепка, длань Твоя могуча, вознесена рука Твоя правая.
Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 С праведливость и правосудие – основание престола Твоего, милость и верность идут пред Твоим лицом.
Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Б лагословен народ, знающий радостный крик, во свете Твоего лица они будут ходить.
Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В о Имя Твое они радуются целый день и праведностью Твоей возвышаются,
В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;
17 в едь Ты – их слава и мощь, и по Своему благоволению наш рог вознесется.
защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 О т Господа – щит наш, от Святого Израиля – царь наш.
Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израелев да бъде наш Цар.
19 Н екогда говорил Ты верным Тебе в видении: «Я оказал помощь воину, вознес избранного из народа.
Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.
20 Я нашел Давида, Моего слугу, и Моим святым маслом помазал его.
Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.
21 Р ука Моя пребудет с ним и мышца Моя укрепит его.
Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.
22 В раг не одолеет его, и нечестивый не притеснит его.
Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият на нечестие ще го наскърби.
23 С окрушу перед ним всех его врагов и поражу ненавидящих его.
Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.
24 В ерность и милость Моя будут с ним, и во Имя Мое возвысится его рог.
А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Л евую руку его Я положу на море, а правую – на реки.
Също ще сложа ръката му над морето и десницата му - над реките.
26 О н будет звать Меня: “Ты – Отец мой, Бог мой и скала моего спасения!”
Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.
27 И Я сделаю его первенцем, превыше всех царей земных.
При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.
28 Н авек сохраню милость Свою к нему, и завет Мой с ним твердым будет.
Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Я продлю семя его навеки, и будет престол его долговечным, как небо.
Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му - като дните на небето.
30 Е сли потомки его забудут Мой Закон и не будут следовать Моим постановлениям,
Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,
31 е сли преступят уставы Мои и не будут хранить Моих повелений,
ако престъпят наредбите Ми и не опазят заповедите Ми -
32 т о накажу их жезлом за их беззакония и ударами за их грехи.
тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич - беззаконията им;
33 М илости же Моей не отниму от него и не изменю верности Моей.
но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.
34 С воего Завета Я не нарушу и не отменю сказанного устами Моими.
Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 О днажды Я поклялся Своею святостью, и не солгу Давиду:
За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,
36 с емя его пребудет навеки, и престол его, как солнце предо Мною,
че потомството му ще трае довека и престолът му - като слънцето пред Мене,
37 б удет утвержден вовеки, как луна; он – верный свидетель на небесах». Пауза
като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Н о теперь Ты отринул помазанника Твоего, с презрением прогневался на него.
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.
39 Т ы отменил завет, что заключил со слугой Твоим и поверг на землю венец его.
Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил си короната му до земята.
40 Т ы разрушил все его ограды, крепости его превратил в развалины.
Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.
41 К радут у него все проходящие мимо; он стал посмешищем для соседей своих.
Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.
42 Т ы вознес правую руку его противников, всех его врагов обрадовал.
Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.
43 Т ы повернул вспять острие его меча и не укрепил его в сражении.
Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.
44 О тнял у него блеск и поверг его престол на землю.
Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.
45 Т ы сократил дни его юности и покрыл его стыдом. Пауза
Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)
46 Д олго ли, Господи, будешь еще скрываться? Долго ли будет пылать Твой гнев, как огонь?
Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 В спомни, как коротка моя жизнь! Ужели напрасно Ты сотворил человека?
Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!
48 К акой человек жил и не видел смерти, избавил ли он душу свою от руки мира мертвых? Пауза
Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 Г де Твоя прежняя милость, Владыка, о которой Ты клялся Давиду верностью Своей?
Къде са предишните Твои милости, Господи, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 В спомни, Владыка, поношение слуг Твоих от многих народов, которое ношу я в себе,
Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 к ак злословят Твои враги, Господи, как бесславят они следы Твоего помазанника. Заключительное благословение третьей книги
с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Б лагословен будь, Господи, навек! Аминь и аминь.
Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!