1 О Боже, зачем Ты навсегда отверг нас? Почему гнев Твой возгорелся на овец пастбищ Твоих?

(По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 В спомни народ, который Ты приобрел с давних времен, который Ты искупил, чтобы он был Твоим наследием; вспомни гору Сион, на которой Ты обитаешь.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 Н аправь Свои шаги к вековым развалинам – все разрушил враг во святилище!

Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 В раги Твои рычали посреди собрания Твоего, установили там свои знамена.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

5 О ни размахивали своими топорами, как дровосеки в густом лесу,

Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

6 б ез остатка разрушили резные стены их секиры и бердыши.

и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 О ни сожгли святилище Твое дотла, осквернили они жилище Имени Твоего.

Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8 Р ешили они в сердце своем: «Уничтожим их полностью» и по всей стране сожгли все места, где поклонялись мы Тебе.

Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9 З намений не видят наши глаза, и не осталось пророков, нет никого, кто знал бы, когда этому наступит конец.

Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10 О Боже, как долго еще будет враг глумиться, и вечно ли будет противник оскорблять Твое Имя?

Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

11 П очему Ты убираешь назад Свою руку, Свою правую руку? Извлеки ее на них и порази их!

Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12 Б ог, мой Царь от начала, Ты принес спасение на землю.

А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

13 Т ы разделил Своей силою море, Ты сокрушил головы морских чудовищ.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Т ы сокрушил головы Левиафана, жителям пустынь отдав его в пищу.

Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15 Т ы иссек источник и поток, Ты иссушил бегущие реки.

Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

16 Д ень и ночь – Твои; Ты создал солнце и луну.

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Т ы определил границы земли, сотворил лето и зиму.

Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 В спомни, Господи, как глумится враг и как безумный народ оскорбляет Твое Имя.

Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

19 Н е отдавай зверям душу Твоей горлицы; жизней Твоих страдальцев не забудь никогда.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

20 В згляни на Свой завет, потому что насилие во всех темных уголках земли.

Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Д а не возвратится угнетенный с позором; пусть бедный и нищий восхвалят Твое Имя.

Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22 В осстань, Боже, и защити Свое дело; вспомни, как глупец оскорбляет Тебя целый день.

Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Н е забудь крика Своих врагов, шума, который непрестанно поднимают противники Твои.

Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.