1 П салом навчальний, Асафів. Нащо, Боже, назавжди Ти нас опустив, чого розпалився Твій гнів на отару Твого пасовиська?

(По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 С погадай про громаду Свою, яку Ти віддавна набув, про племено спадку Свого, що його Ти був викупив, про ту гору Сіон, що на ній оселився,

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 п ідійми ж Свої стопи до вічних руїн, бо ворог усе зруйнував у святині!...

Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 Р евіли Твої вороги у святині Твоїй, умістили знаки за ознаки свої,

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

5 в иглядало то так, якби хто догори підіймав був сокири в гущавині дерева...

Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

6 А тепер її різьби ураз розбивають вони молотком та сокирами,

и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 С вятиню Твою на огонь віддали, оселю Твого Ймення аж дощенту збезчестили...

Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8 С казали вони в своїм серці: Зруйнуймо їх разом! і спалили в краю всі місця Божих зборів...

Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9 Н аших ознак ми не бачимо, нема вже пророка, і між нами немає такого, хто знає, аж доки це буде...

Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10 А ж доки, о Боже, гнобитель знущатися буде, зневажатиме ворог навіки ім'я Твоє?

Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

11 Д ля чого притримуєш руку Свою та правицю Свою? З середини лоня Свого їх понищ!

Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12 А Ти, Боже, віддавна мій Цар, Ти чиниш спасіння посеред землі!

А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

13 Р озділив Ти був море Своєю потугою, побив голови зміям на водах,

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Т и левіятанові голову був поторощив, його Ти віддав був на їжу народові пустині,

Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15 Т и був розділив джерело та потік, Ти висушив ріки великі!

Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

16 Т вій день, а також Твоя ніч, приготовив Ти світло та сонце,

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 в сі границі землі Ти поставив, Ти літо та зиму створив!

Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 П ам'ятай же про це: ворог знущається з Господа, а народ нерозумний зневажує Ймення Твоє!

Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

19 Н е віддай звірині душі Своєї горлиці, живої Твоїх бідарів не забудь же назавжди!

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

20 С поглянь же на Свій заповіт, бо темноти землі повні мешкань насилля!

Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Н ехай не відходить пригноблений посоромленим, бідний та вбогий нехай прославляють імення Твоє!

Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22 В стань же, о Боже, судися за справу Свою, пам'ятай про щоденну наругу Свою від безумного!

Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Н е забудь же про вереск Своїх ворогів, про галас бунтівників проти Тебе, що завжди зростає!

Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.