1 І Йов далі вів мову свою та й казав:

И Йов продължи беседата си, като казваше:

2 Я к живий Бог, відкинув Він право моє, і душу мою засмутив Всемогутній,

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 і як довго в мені ще душа моя, і дух Божий у ніздрях моїх,

се заклевам, че през всичкото време, докато диханието ми е в мен и Духът Божий - в ноздрите ми,

4 н еправди уста мої не говоритимуть, а язик мій не скаже омани!

устните ми няма да изговорят неправда, нито езикът ми ще продума измама.

5 Б орони мене, Боже, признати вас за справедливих! Доки я не помру, своєї невинности я не відкину від себе,

Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 з а свою справедливість тримаюся міцно, й її не пущу, моє серце не буде ганьбити ні одного з днів моїх,

Правдата си ще държа и няма да я оставя; докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.

7 н ехай буде мій ворог немов той безбожник, а хто повстає проти мене як кривдник!

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия и който въстава против мене - като беззаконния.

8 Я ка ж бо надія лукавому, коли відірве, коли візьме Бог душу його?

Защото каква е надеждата на нечестивия, че ще спечели, когато Бог изтръгне душата му?

9 Ч и Бог вислухає його крик, коли прийде на нього нещастя?

Ще послуша ли Бог вика му, когато го сполети беда?

10 Ч и буде втішатися він Всемогутнім? Буде кликати Бога за кожного часу?

Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

11 Я вас буду навчати про Божую руку, що є у Всемогутнього я не сховаю,

Ще ви науча на това, което е в Божията ръка; каквото има във Всемогъщия, не искам да скрия.

12 т аж самі ви це бачили всі, то чого ж нісенітниці плещете?

Ето, вие всички сте видели това; и така, защо ставате съвсем безполезни?

13 Т ака доля людини безбожної, це спадщина насильників, що отримають від Всемогутнього:

Делът на нечестивия от Бога и наследството, което потисниците ще получат от Всемогъщия, е това:

14 Я к розмножаться діти його то хіба для меча, а нащадки його не наситяться хлібом!

ако се умножават децата му, умножават се за меч; и внуците му няма да се наситят с хляб.

15 П озосталих по нім моровиця сховає, і вдовиці його не заплачуть...

Останалите от него смърт ще ги погребе и вдовиците му няма да плачат.

16 Я кщо накопичить він срібла, немов того пороху, і наготує одежі, як глини,

Ако и да натрупа много сребро като пръст и приготви дрехи изобилно като кал,

17 т о він наготує, а праведний вдягне, а срібло невинний поділить...

може да приготви, но праведните ще ги облекат и невинните ще си разделят среброто.

18 В ін будує свій дім, як та міль, й як той сторож, що ставить собі куреня,

Построява къщата си, както молецът и както пъдарят, който прави колиба.

19 в ін лягає багатим, та більше не зробить того: свої очі відкриє й немає його...

Богат ляга, но няма да повтори; веднъж отваря очите си - и го няма;

20 С трахіття досягнуть його, мов вода, вночі буря украде його,

трепет го хваща като потоп; буря го граби нощем;

21 с хідній вітер його понесе і минеться, і бурею схопить його з його місця...

източният вятър го вдига и той отива; той го изтръгва от мястото му.

22 О це все Він кине на нього, і не змилосердиться, і від руки Його мусить той спішно втікати!

Защото Бог ще хвърли върху него беди и няма да го пожали; той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 С воїми долонями сплесне над ним, і свисне над ним з свого місця...

Ще изпляскат с ръце против него и ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.