1 Т ієї ночі втік був сон від царя, і він сказав принести Книгу пам'яток, Хроніки, і вони читалися перед обличчям царським.
През онази нощ сънят побегна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и ги прочитаха пред царя.
2 І знайдене було написане, що Мордехай доніс на Біґдана та Тереша, двох царських евнухів, зо сторожів порога, що задумували були простягнути руку на царя Ахашвероша.
И намериха как Мардохей беше обадил за Вихтан и Терес, двама от царските евнуси, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.
3 І сказав цар: Яка честь та гідність зроблена Мордехаєві за це? І сказали цареві отроки, що прислуговували йому: Нічого йому не зроблено...
Царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? А слугите на царя, които му прислужваха, отговориха: Не е направено нищо за него.
4 І спитав цар: Хто на подвір'ї? А Гаман прийшов на зовнішнє подвір'я царського дому, щоб сказати цареві повісити Мордехая на тій шибениці, яку приготовив для нього.
Тогава царят каза: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 І сказали отроки царя до нього: Ось Гаман стоїть на подвір'ї. І сказав цар: Нехай увійде!
Слугите на царя му отвърнаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.
6 І Гаман увійшов, а цар йому сказав: Що зробити з чоловіком, якому цар хоче чести? І подумав Гаман у серці своїм: Кому ж цар зажадає вчинити честь більше, як мені?
След като Аман влезе, царят му каза: Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мене?
7 І відповів Гаман цареві: Тому чоловікові, якому цар жадає чести,
Затова Аман отвърна на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,
8 н ехай принесуть цареву одежу, яку цар зодягав, та коня, що цар їздив на ньому, і щоб була дана царська корона на його голову.
нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 І дати цю одежу та цього коня на руку котрогось із старших князів царевих. І нехай зодягнуть того чоловіка, якому цар жадає чести, і нехай возять його на коні на міській площі, і нехай кличуть перед ним: Так робиться мужеві, якому цар жадає чести!
и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
10 І сказав цар до Гамана: Поспіши, візьми одежу та коня, як казав ти, і зроби так юдеєві Мордехаєві, що сидить у царській брамі. Не пропусти нічого зо всього, що ти говорив!
Тогава царят каза на Аман: Скоро вземи одеждата и коня, както си казал, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не пропуснеш нищо от всичко, което си казал.
11 І взяв Гаман одежу та коня, і зодягнув Мордехая, і возив його на міській площі, і кричав перед ним: Так робиться мужеві, якому цар жадає чести!
И така, Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
12 І вернувся Мордехай до царської брами, а Гаман поспішив до дому свого сумний та закривши голову...
И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 І розповів Гаман жінці своїй Зереші та всім приятелям своїм усе, що спіткало його. І сказали йому мудреці його та жінка його Зереш: Якщо з юдейського насіння Мордехай, перед яким зачав ти падати, то не переможеш його, бо дійсно впадеш перед ним!...
И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, а без друго ще паднеш пред него. Наказанието на Аман
14 Щ е вони говорили з ним, а евнухи царські прибули й поспішили відвести Гамана на гостину, яку зробила Естер.
Докато още разговаряха с него, царските евнуси стигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир беше приготвила.