1 А коли промовляли вони до народу оце, до них приступили священики, і влада сторожі храму й саддукеї,

И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

2 о бурюючись, що навчають народ та звіщають в Ісусі воскресіння з мертвих.

възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

3 І руки наклали на них, і до в'язниці всадили до ранку, бо вже вечір настав був.

И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

4 І багато-хто з тих, хто слухав слово, увірували; число ж мужів таких було тисяч із п'ять.

А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

5 І сталось, що ранком зібралися в Єрусалимі начальники їхні, і старші та книжники,

И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 і Анна первосвященик, і Кайяфа, і Іван, і Олександер, і скільки було їх із роду первосвященичого.

и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 І , поставивши їх посередині, запиталися: Якою ви силою чи яким ви ім'ям те робили?

И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8 Т оді Петро, переповнений Духом Святим, промовив до них: Начальники люду та старшини Ізраїлеві!

Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

9 Я к сьогодні беруть нас на допит про те добродійство недужій людині, як вона вздоровлена,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10 н ехай буде відомо всім вам, і всім людям Ізраїлевим, що Ім'ям Ісуса Христа Назарянина, що Його розп'яли ви, то Його воскресив Бог із мертвих, Ним поставлений він перед вами здоровий!

да знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

11 В ін камінь, що ви, будівничі, відкинули, але каменем став Він наріжним!

Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

12 І нема ні в кім іншім спасіння. Бо під небом нема іншого Ймення, даного людям, що ним би спастися ми мали.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А бачивши сміливість Петра та Івана, і спостерігши, що то люди обидва невчені та прості, дивувалися, і пізнали їх, що вони з Ісусом були.

А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

14 Т а бачивши, що вздоровлений чоловік стоїть з ними, нічого навпроти сказати не могли.

А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

15 І , звелівши їм вийти із синедріону, зачали радитися між собою,

Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

16 г оворячи: Що робити нам із цими людьми? Бож усім мешканцям Єрусалиму відомо, що вчинили вони явне чудо, і не можемо того заперечити.

Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Т а щоб більш не поширювалось це в народі, то з погрозою заборонімо їм, щоб нікому з людей вони не говорили про Це Ім'я.

Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18 І , закликавши їх, наказали їм не говорити, і взагалі не навчати про Ісусове Ймення.

И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

19 І відповіли їм Петро та Іван, та й сказали: Розсудіть, чи це справедливе було б перед Богом, щоб слухатись вас більш, як Бога?

А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 Б о не можемо ми не казати про те, що ми бачили й чули!

защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21 А вони пригрозили їм ще, і відпустили їх, не знайшовши нічого, щоб їх покарати, через людей, бо всі славили Бога за теє, що сталось.

А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Б о років більш сорока мав той чоловік, що на нім відбулося це чудо вздоровлення.

Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа

23 К оли ж їх відпустили, вони до своїх прибули й сповістили, про що первосвященики й старші до них говорили.

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

24 В они ж, вислухавши, однодушно свій голос до Бога піднесли й промовили: Владико, що небо, і землю, і море, і все, що в них є, Ти створив!

А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

25 Т и устами Давида, Свого слуги, отця нашого, сказав Духом Святим: Чого люди бунтуються, а народи задумують марне?

Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

26 П овстають царі земні, і збираються старші докупи на Господа та на Христа Його.

Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."

27 Б о справді зібралися в місці оцім проти Отрока Святого Твого Ісуса, що Його намастив Ти, Ірод та Понтій Пилат із поганами та з народом Ізраїлевим,

Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,

28 у чинити оте, що рука Твоя й воля Твоя наперед встановили були, щоб збулося.

за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 І тепер споглянь, Господи, на їхні погрози, і дай Своїм рабам із повною сміливістю слово Твоє повідати,

И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 к оли руку Свою простягатимеш Ти на вздоровлення, і щоб знамена та чуда чинились Ім'ям Твого Святого Отрока Ісуса.

докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

31 Я к вони ж помолились, затряслося те місце, де зібрались були, і переповнилися всі Святим Духом, і зачали говорити Слово Боже з сміливістю!

И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни

32 А люди, що ввірували, мали серце одне й одну душу, і жаден із них не вважав що з маєтку свого за своє, але в них усе спільним було.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 І апостоли з великою силою свідчили про воскресення Ісуса Господа, і благодать велика на всіх них була!

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 Б о жаден із них не терпів недостачі: бо, хто мав поле чи дім, продавали, і заплату за продаж приносили,

А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35 т а й клали в ногах у апостолів, і роздавалося кожному, хто потребу в чім мав.

и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

36 Т ак, Йосип, що Варнавою що в перекладі є син потіхи був прозваний від апостолів, Левит, родом кіпрянин,

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,

37 м авши поле, продав, а гроші приніс, та й поклав у ногах у апостолів.

като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.