1 Б лагослови, душе моя, Господа! Господи, Боже мій, Ти вельми великий, зодягнувся Ти в велич та в славу!

(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

2 З одягає Він світло, як шати, небеса простягає, немов би завісу.

Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

3 В ін ставить на водах палати Свої, хмари кладе за Свої колесниці, ходить на крилах вітрових!

Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

4 В ін чинить вітри за Своїх посланців, палючий огонь за Своїх слуг.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

5 З емлю Ти вґрунтував на основах її, щоб на вічні віки вона не захиталась,

Който си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

6 б езоднею вкрив Ти її, немов шатою. Стала вода над горами,

Покрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

7 в ід погрози Твоєї вона втекла, від гуркоту грому Твого побігла вона,

От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

8 в иходить на гори та сходить в долини, на місце, що Ти встановив був для неї.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

9 Т и границю поклав, щоб її вона не перейшла, щоб вона не вернулася землю покрити.

Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

10 В ін джерела пускає в потоки, що пливуть між горами,

Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

11 н апувають вони всю пільну звірину, ними дикі осли гасять спрагу свою.

Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 П таство небесне над ними живе, видає воно голос з-посеред галузок.

при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

13 В ін напоює гори з палаців Своїх, із плоду чинів Твоїх земля сититься.

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Т раву для худоби вирощує, та зеленину для праці людині, щоб хліб добувати з землі,

правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

15 і вино, що серце людині воно звеселяє, щоб більш від оливи блищало обличчя, і хліб, що серце людині зміцняє.

и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

16 Н асичуються Господні дерева, ті кедри ливанські, що Ти насадив,

Великолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 щ о там кубляться птахи, бузько, кипариси мешкання його.

където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

18 Г ори високі для диких козиць, скелі сховище скельним звіринам.

високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

19 і місяця Він учинив для означення часу, сонце знає свій захід.

Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

20 Т емноту Ти наводиш і ніч настає, в ній порушується вся звірина лісна,

Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

21 р ичать левчуки за здобичею та шукають від Бога своєї поживи.

Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

22 С онце ж засвітить вони повтікають, та й кладуться по норах своїх.

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

23 Л юдина виходить на працю свою, й на роботу свою аж до вечора.

Човек излиза на работата си и се труди до вечерта.

24 Я кі то численні діла Твої, Господи, Ти мудро вчинив їх усіх, Твого творива повна земля!

Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

25 О сь море велике й розлогошироке, там повзюче, й числа їм немає, звірина мала та велика!

Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

26 Х одять там кораблі, там той левіятан, якого створив Ти, щоб бавитися йому в морі.

Там плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 В они всі чекають Тебе, щоб Ти часу свого поживу їм дав.

Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

28 Д аєш їм збирають вони, руку Свою розкриваєш добром насичаються.

Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

29 Х оваєш обличчя Своє то вони перелякані, забираєш їм духа вмирають вони, та й вертаються до свого пороху.

скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

30 П осилаєш Ти духа Свого вони творяться, і Ти відновляєш обличчя землі.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

31 Н ехай буде слава Господня навіки, хай ділами Своїми радіє Господь!

Нека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

32 В ін погляне на землю й вона затремтить, доторкнеться до гір і димують вони!

Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

33 Я буду співати Господеві в своєму житті, буду грати для Бога мого, аж поки живу!

Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

34 Б уде приємна Йому моя мова, я Господом буду радіти!

Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

35 Н ехай згинуть грішні з землі, а безбожні немає вже їх! Благослови, душе моя, Господа! Алілуя!

Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.