1 П риповісті Соломона, сина Давидового, царя Ізраїлевого,

Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

2 щ об пізнати премудрість і карність, щоб зрозуміти розсудні слова,

записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 щ об прийняти напоумлення мудрости, праведности, і права й простоти,

за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 щ об мудрости дати простодушним, юнакові пізнання й розважність.

за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 Х ай послухає мудрий і примножить науку, а розумний здобуде хай мудрих думок,

за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 щ об пізнати ту приповість та загадкове говорення, слова мудреців та їхні загадки.

за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 С трах Господній початок премудрости, нерозумні погорджують мудрістю та напучуванням.

Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

8 П ослухай, мій сину, напучення батька свого, і не відкидай науки матері своєї,

Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

9 в они бо хороший вінок для твоєї голови, і прикраса на шию твою.

защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 М ій сину, як грішники будуть тебе намовляти, то з ними не згоджуйся ти!

Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 Я кщо скажуть вони: Ходи з нами, чатуймо на кров, безпричинно засядьмо на неповинного,

Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 ж ивих поковтаймо ми їх, як шеол, та здорових, як тих, які сходять до гробу!

както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 М и знайдемо всіляке багатство цінне, переповнимо здобиччю наші хати.

ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 Ж еребок свій ти кинеш із нами, буде саква одна для всіх нас,

ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

15 с ину мій, не ходи ти дорогою з ними, спини ногу свою від їхньої стежки,

сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 б о біжать їхні ноги на зло, і поспішають, щоб кров проливати!

защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 Б ож надармо поставлена сітка на очах усього крилатого:

Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 т о вони на кров власну чатують, засідають на душу свою!

И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 Т акі то дороги усіх, хто заздрий чужого добра: воно бере душу свого власника!

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

20 К личе мудрість на вулиці, на площах свій голос дає,

Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 н а шумливих місцях проповідує, у місті при входах до брам вона каже слова свої:

вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 Д оки ви, нерозумні, глупоту любитимете? Аж доки насмішники будуть кохатись собі в глузуванні, а безглузді ненавидіти будуть знання?

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 З верніться но ви до картання мого, ось я виллю вам духа свого, сповіщу вам слова свої!

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 Б о кликала я, та відмовились ви, простягла була руку свою, та ніхто не прислухувався!

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 І всю раду мою ви відкинули, картання ж мого не схотіли!

но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

26 Т ож у вашім нещасті сміятися буду і я, насміхатися буду, як прийде ваш страх.

то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 К оли прийде ваш страх, немов вихор, і привалиться ваше нещастя, мов буря, як прийде недоля та утиск на вас,

когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 т оді кликати будуть мене, але не відповім, будуть шукати мене, та не знайдуть мене,

тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 з а те, що науку зненавиділи, і не вибрали страху Господнього,

Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

30 н е хотіли поради моєї, погорджували всіма моїми докорами!

не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 І тому хай їдять вони з плоду дороги своєї, а з порад своїх хай насищаються,

затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 б о відступство безумних заб'є їх, і безпечність безтямних їх вигубить!

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 А хто мене слухає, той буде жити безпечно, і буде спокійний від страху перед злом!

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.