1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

Приповісті Соломона, сина Давидового, царя Ізраїлевого,

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

щоб пізнати премудрість і карність, щоб зрозуміти розсудні слова,

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

щоб прийняти напоумлення мудрости, праведности, і права й простоти,

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

щоб мудрости дати простодушним, юнакові пізнання й розважність.

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

Хай послухає мудрий і примножить науку, а розумний здобуде хай мудрих думок,

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

щоб пізнати ту приповість та загадкове говорення, слова мудреців та їхні загадки.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

Страх Господній початок премудрости, нерозумні погорджують мудрістю та напучуванням.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

Послухай, мій сину, напучення батька свого, і не відкидай науки матері своєї,

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

вони бо хороший вінок для твоєї голови, і прикраса на шию твою.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

Мій сину, як грішники будуть тебе намовляти, то з ними не згоджуйся ти!

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

Якщо скажуть вони: Ходи з нами, чатуймо на кров, безпричинно засядьмо на неповинного,

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

живих поковтаймо ми їх, як шеол, та здорових, як тих, які сходять до гробу!

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

Ми знайдемо всіляке багатство цінне, переповнимо здобиччю наші хати.

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

Жеребок свій ти кинеш із нами, буде саква одна для всіх нас,

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

сину мій, не ходи ти дорогою з ними, спини ногу свою від їхньої стежки,

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

бо біжать їхні ноги на зло, і поспішають, щоб кров проливати!

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

Бож надармо поставлена сітка на очах усього крилатого:

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

то вони на кров власну чатують, засідають на душу свою!

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

Такі то дороги усіх, хто заздрий чужого добра: воно бере душу свого власника!

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

Кличе мудрість на вулиці, на площах свій голос дає,

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

на шумливих місцях проповідує, у місті при входах до брам вона каже слова свої:

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

Доки ви, нерозумні, глупоту любитимете? Аж доки насмішники будуть кохатись собі в глузуванні, а безглузді ненавидіти будуть знання?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

Зверніться но ви до картання мого, ось я виллю вам духа свого, сповіщу вам слова свої!

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

Бо кликала я, та відмовились ви, простягла була руку свою, та ніхто не прислухувався!

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

І всю раду мою ви відкинули, картання ж мого не схотіли!

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

Тож у вашім нещасті сміятися буду і я, насміхатися буду, як прийде ваш страх.

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

Коли прийде ваш страх, немов вихор, і привалиться ваше нещастя, мов буря, як прийде недоля та утиск на вас,

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

тоді кликати будуть мене, але не відповім, будуть шукати мене, та не знайдуть мене,

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

за те, що науку зненавиділи, і не вибрали страху Господнього,

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

не хотіли поради моєї, погорджували всіма моїми докорами!

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

І тому хай їдять вони з плоду дороги своєї, а з порад своїх хай насищаються,

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

бо відступство безумних заб'є їх, і безпечність безтямних їх вигубить!

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

А хто мене слухає, той буде жити безпечно, і буде спокійний від страху перед злом!