1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Хіба ж я не вільний? Чи ж я не апостол? Хіба я не бачив Ісуса Христа, Господа нашого? Хіба ви, то не справа моя перед Господом?

2 А ко на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

Коли я не апостол для інших, то для вас я апостол, ви бо печать мого апостольства в Господі.

3 Е то моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

Оце оборона моя перед тими, хто судить мене.

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

Чи ми права не маємо їсти та пити?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Чи ми права не маємо водити з собою сестру, дружину, як і інші апостоли, і Господні брати, і Кифа?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Хіба я один і Варнава не маємо права, щоб не працювати?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Хто коштом своїм коли служить у війську? Або хто виноградника садить, і не їсть з його плоду? Або хто отару пасе, і не їсть молока від отари?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Чи я тільки по-людському це говорю? Хіба ж і Закон не говорить цього?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

Бо в Законі Мойсеєвім писано: Не в'яжи рота волові, що молотить. Хіба за волів Бог турбується?

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

Чи говорить Він зовсім для нас? Для нас, бо написано, що з надією мусить орати орач, а молотник молотити з надією мати частку в своїм сподіванні.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

Коли ми сіяли вам духовне, чи ж велика то річ, як пожнемо ми ваше тілесне?

12 А ко други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

Як право на вас мають інші, то тим більше ми. Але ми не вжили цього права, та все терпимо, аби перешкоди якої Христовій Євангелії ми не вчинили.

13 Н е знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

Хіба ви не знаєте, що священнослужителі від святині годуються? Що ті, хто служить вівтареві, із вівтаря мають частку?

14 Т ака и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Так і Господь наказав проповідникам Євангелії жити з Євангелії.

15 Н о аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

Але з того нічого не вжив я. А цього не писав я для того, щоб для мене так було. Бо мені краще вмерти, аніж щоб хто знівечив хвалу мою!

16 З ащото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

Бо коли я звіщаю Євангелію, то нема чим хвалитись мені, це бо повинність моя. І горе мені, коли я не звіщаю Євангелії!

17 П онеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Тож коли це роблю добровільно, я маю нагороду; коли ж недобровільно, то виконую службу доручену.

18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

Яка ж нагорода мені? Та, що, благовістячи, я безкорисливо проповідував Христову Євангелію, не використовуючи особистих прав щодо благовістя.

19 З ащото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

Від усіх бувши вільний, я зробився рабом для всіх, щоб найбільше придбати.

20 З а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

Для юдеїв я був, як юдей, щоб юдеїв придбати; для підзаконних був, як підзаконний, хоч сам підзаконним не бувши, щоб придбати підзаконних.

21 З а тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

Для тих, хто без Закону, я був беззаконний, не бувши беззаконний Богові, а законний Христові, щоб придбати беззаконних.

22 З а слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

Для слабих, як слабий, щоб придбати слабих. Для всіх я був усе, щоб спасти бодай деяких.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

А це я роблю для Євангелії, щоб стати її спільником.

24 Н е знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Хіба ви не знаєте, що ті, хто на перегонах біжить, усі біжать, але нагороду приймає один? Біжіть так, щоб одержали ви!

25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

І кожен змагун від усього стримується; вони ж щоб тлінний прийняти вінок, але ми щоб нетлінний.

26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

Тож біжу я не так, немов на непевне, борюся не так, немов би повітря б'ючи.

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

Але вмертвляю й неволю я тіло своє, щоб, звіщаючи іншим, не стати самому негідним.