1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am I not free? am I not an apostle? have I not seen Jesus our Lord? are not ye my work in Lord?

2 А ко на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

If I am not an apostle to others, yet at any rate I am to you: for the seal of mine apostleship are ye in Lord.

3 Е то моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

My defence to those who examine me is this:

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

Have we not a right to eat and to drink?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

have we not a right to take round a sister wife, as also the other apostles, and the brethren of the Lord, and Cephas?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Or I alone and Barnabas, have we not a right not to work?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Who ever carries on war at his own charges? who plants a vineyard and does not eat of its fruit? or who herds a flock and does not eat of the milk of the flock?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Do I speak these things as a man, or does not the law also say these things?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

For in the law of Moses it is written, Thou shalt not muzzle the ox that is treading out corn. Is God occupied about the oxen,

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

or does he say altogether for our sakes? For for our sakes it has been written, that the plougher should plough in hope, and he that treads out corn, in hope of partaking of.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we have sown to you spiritual things, great if we shall reap your carnal things?

12 А ко други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

If others partake of this right over you, should not rather we? But we have not used this right, but we bear all things, that we may put no hindrance in the way of the glad tidings of the Christ.

13 Н е знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

Do ye not know that they who labour sacred things eat of the temple; they that attend at the altar partake with the altar?

14 Т ака и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

So also the Lord has ordained to those that announce the glad tidings to live of the glad tidings.

15 Н о аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

But I have used none of these things. Now I have not written these things that it should be thus in my case; for good for me rather to die than that any one should make vain my boast.

16 З ащото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

For if I announce the glad tidings, I have nothing to boast of; for a necessity is laid upon me; for it is woe to me if I should not announce the glad tidings.

17 П онеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

For if I do this voluntarily, I have a reward; but if not of my own will, I am entrusted with an administration.

18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

What is the reward then that I have? That in announcing the glad tidings I make the glad tidings costless, so as not to have made use, as belonging to me, of my right in the glad tidings.

19 З ащото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

For being free from all, I have made myself bondman to all, that I might gain the most.

20 З а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

And I became to the Jews as a Jew, in order that I might gain the Jews: to those under law, as under law, not being myself under law, in order that I might gain those under law:

21 З а тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

to those without law, as without law, (not as without law to God, but as legitimately subject to Christ,) in order that I might gain without law.

22 З а слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

I became to the weak, weak, in order that I might gain the weak. To all I have become all things, in order that at all events I might save some.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

And I do all things for the sake of the glad tidings, that I may be fellow-partaker with them.

24 Н е знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Know ye not that they who run in race-course run all, but one receives the prize? Thus run in order that ye may obtain.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

But every one that contends is temperate in all things: they then indeed that they may receive a corruptible crown, but we an incorruptible.

26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

I therefore thus run, as not uncertainly; so I combat, as not beating the air.

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

But I buffet my body, and lead it captive, lest having preached to others I should be myself rejected.