1 Р овоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

And Rehoboam went to Shechem; for all Israel had come to Shechem to make him king.

2 А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

And it came to pass when Jeroboam the son of Nebat heard it (now he was in Egypt, whither he had fled from the presence of king Solomon) that Jeroboam returned out of Egypt.

3 з ащото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израел дойдоха и говориха на Ровоам:

And they sent and called him; and Jeroboam and all Israel came and spoke to Rehoboam saying,

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

Thy father made our yoke grievous; and now lighten the grievous servitude of thy father, and his heavy yoke that he put upon us, and we will serve thee.

5 А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

And he said to them, Come again to me after three days. And the people departed.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

And king Rehoboam consulted with the old men, who had stood before Solomon his father while he yet lived, saying, How do ye advise to return answer to this people?

7 Т е му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

And they spoke to him saying, If thou be kind to this people, and please them, and speak good words to them, they will be thy servants for ever.

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

But he forsook the advice of the old men which they had given him, and consulted with the young men, who had grown up with him, that stood before him.

9 К аза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

And he said to them, What advice give ye that we may return answer to this people, who have spoken to me saying, Lighten the yoke which thy father put upon us?

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш - така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

And the young men that had grown up with him spoke to him saying, Thus shalt thou say to the people who have spoken to thee saying, Thy father made our yoke heavy, and lighten thou it for us,—thus shalt thou say to them: My little is thicker than my father's loins;

11 С ега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

and whereas my father laid a heavy yoke upon you, I will add to your yoke: my father chastised you with whips, but I with scorpions.

12 Т огава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

And Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had appointed saying, Come again to me on the third day.

13 Ц арят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

And the king answered them roughly; and king Rehoboam forsook the advice of the old men,

14 и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

and spoke to them according to the advice of the young men, saying, My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father chastised you with whips, but I with scorpions.

15 Т ака царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

So the king hearkened not to the people; for it was brought about by God, that Jehovah might give effect to his word, which he spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

16 А като видя целият Израел, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израелю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израел си отиде в шатрите.

And all Israel saw that the king hearkened not to them; and the people answered the king saying, What portion have we in David? and no inheritance in the son of Jesse: every man to your tents, O Israel. Now see to thine own house, David! And all Israel went to their tents.

17 А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

But as for the children of Israel that dwelt in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

18 Т огава цар Ровоам прати при другите израелтяни Адорам, който беше над набора; но израелтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

And king Rehoboam sent Hadoram, who was over the levy; but the children of Israel stoned him with stones, that he died. And king Rehoboam hastened to mount his chariot, to flee to Jerusalem.

19 Т ака Израел въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

And Israel rebelled against the house of David, unto this day.