1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

Brethren and fathers, hear my defence which I now make to you.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

And hearing that he addressed them in the Hebrew tongue, they kept the more quiet; and he says,

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

I am a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city, at the feet of Gamaliel, educated according to exactness of the law of fathers, being zealous for God, as ye are all this day;

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

who have persecuted this way unto death, binding and delivering up to prisons both men and women;

5 к акто свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

as also the high priest bears me witness, and all the elderhood: from whom also, having received letters to the brethren, I went to Damascus to bring those also who were there, bound, to Jerusalem, to be punished.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

And it came to pass, as I was journeying and drawing near to Damascus, that, about mid-day, there suddenly shone out of heaven a great light round about me.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

And I fell to the ground, and heard a voice saying to me, Saul, Saul, why persecutest thou me?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

And I answered, Who art thou, Lord? And he said to me, I am Jesus the Nazaraean, whom thou persecutest.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

But they that were with me beheld the light,, but heard not the voice of him that was speaking to me.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said to me, Rise up, and go to Damascus, and there it shall be told thee of all things which it is appointed thee to do.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

And as I could not see, through the glory of that light, being led by the hand of those who were with me, I came to Damascus.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

And a certain Ananias, a pious man according to the law, borne witness to by all the Jews who dwelt,

13 д ойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

coming to me and standing by me, said to me, Brother Saul, receive thy sight. And I, in the same hour, received my sight and saw him.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

And he said, The God of our fathers has chosen thee beforehand to know his will, and to see the just one, and to hear a voice out of his mouth;

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

for thou shalt be a witness for him to all men of what thou hast seen and heard.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

And now why lingerest thou? Arise and get baptised, and have thy sins washed away, calling on his name.

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

And it came to pass when I had returned to Jerusalem, and as I was praying in the temple, that I became in ecstasy,

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

and saw him saying to me, Make haste and go quickly out of Jerusalem, for they will not receive thy testimony concerning me.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

And I said, Lord, they themselves know that I was imprisoning and beating in every synagogue those that believe on thee;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

and when the blood of thy witness Stephen was shed, I also myself was standing by and consenting, and kept the clothes of them who killed him.

21 Н о Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

And he said to me, Go, for I will send thee to the nations afar off.

22 Д о тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

And they heard him until this word, and lifted up their voice, saying, Away with such a one as that from the earth, for it was not fit he should live.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

And as they were crying, and throwing away their clothes, and casting dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

the chiliarch commanded him to be brought into the fortress, saying that he should be examined by scourging, that he might ascertain for what cause they cried thus against him.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

But as they stretched him forward with the thongs, Paul said to the centurion who stood, Is it lawful for you to scourge a man a Roman and uncondemned?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

And the centurion, having heard it, went and reported it to the chiliarch, saying, What art thou going to do? for this man is a Roman.

27 Т огава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

And the chiliarch coming up said to him, Tell me, Art thou a Roman? And he said, Yes.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

And the chiliarch answered, I, for a great sum, bought this citizenship. And Paul said, But I was also born.

29 Т огава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

Immediately therefore those who were going to examine him left him, and the chiliarch also was afraid when he ascertained that he was a Roman, and because he had bound him.

30 Н а сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

And on the morrow, desirous to know the certainty why he was accused of the Jews, he loosed him, and commanded the chief priests and all the council to meet, and having brought Paul down set him before them.