1 П авел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога

Paul, bondman of Jesus Christ, called apostle, separated to God's glad tidings,

2 ( което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)

(which he had before promised by his prophets in holy writings,)

3 з а Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

concerning his Son (come of David's seed according to flesh,

4 а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

marked out Son of God in power, according to Spirit of holiness, by resurrection of dead) Jesus Christ our Lord;

5 ч рез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;

by whom we have received grace and apostleship in behalf of his name, for obedience of faith among all the nations,

6 м ежду които сте и вие, призовани от Исус Христос;

among whom are ye also called of Jesus Christ:

7 д о всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

to all that are in Rome, beloved of God, called saints: Grace to you and peace from God our Father and Lord Jesus Christ.

8 Н ай-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.

First, I thank my God through Jesus Christ for you all, that your faith is proclaimed in the whole world.

9 П онеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

For God is my witness, whom I serve in my spirit in the glad tidings of his Son, how unceasingly I make mention of you,

10 к ато се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

always beseeching at my prayers, if any way now at least I may be prospered by the will of God to come to you.

11 З ащото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

For I greatly desire to see you, that I may impart to you some spiritual gift to establish you;

12 и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.

that is, to have mutual comfort among you, each by the faith in the other, both yours and mine.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.

But I do not wish you to be ignorant, brethren, that I often proposed to come to you, (and have been hindered until the present time,) that I might have some fruit among you too, even as among the other nations also.

14 И мам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

I am a debtor both to Greeks and barbarians, both to wise and unintelligent:

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

so, as far as depends on me, am I ready to announce the glad tidings to you also who in Rome.

16 З ащото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва - първо на юдеина, а после и на езичника.

For I am not ashamed of the glad tidings; for it is God's power to salvation, to every one that believes, both to Jew first and to Greek:

17 З ащото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее." Греховността на света

for righteousness of God is revealed therein, on the principle of faith, to faith: according as it is written, But the just shall live by faith.

18 З ащото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.

For there is revealed wrath of God from heaven upon all impiety, and unrighteousness of men holding the truth in unrighteousness.

19 П онеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

Because what is known of God is manifest among them, for God has manifested to them,

20 П онеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

—for from world's creation the invisible things of him are perceived, being apprehended by the mind through the things that are made, both his eternal power and divinity,—so as to render them inexcusable.

21 З ащото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.

Because, knowing God, they glorified not as God, neither were thankful; but fell into folly in their thoughts, and their heart without understanding was darkened:

22 П редставяха се за мъдри, а станаха глупци

professing themselves to be wise, they became fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.

and changed the glory of the incorruptible God into likeness of an image of corruptible man and of birds and quadrupeds and reptiles.

24 З атова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,

Wherefore God gave them up in the lusts of their hearts to uncleanness, to dishonour their bodies between themselves:

25 т е, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.

who changed the truth of God into falsehood, and honoured and served the creature more than him who had created, who is blessed for ever. Amen.

26 З атова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.

For this reason God gave them up to vile lusts; for both their females changed the natural use into that contrary to nature;

27 Т ака и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.

and in like manner the males also, leaving the natural use of the female, were inflamed in their lust towards one another; males with males working shame, and receiving in themselves the recompense of their error which was fit.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And according as they did not think good to have God in knowledge, God gave them up to a reprobate mind to practise unseemly things;

29 и зпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;

being filled with all unrighteousness, wickedness, covetousness, malice; full of envy, murder, strife, deceit, evil dispositions; whisperers,

30 к люкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

back-biters, hateful to God, insolent, proud, boasters, inventors of evil things, disobedient to parents,

31 б езразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

void of understanding, faithless, without natural affection, unmerciful;

32 к оито, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

who knowing the righteous judgment of God, that they who do such things are worthy of death, not only practise them, but have fellow delight in those who do.