1 М ъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

A wise son his father's instruction; but a scorner heareth not rebuke.

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

A man shall eat good by the fruit of his mouth; but the soul of the treacherous, violence.

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

He that guardeth his mouth keepeth his soul; destruction shall be to him that openeth wide his lips.

4 Д ушата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

A sluggard's soul desireth and hath nothing; but the soul of the diligent shall be made fat.

5 П раведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

A righteous hateth lying; but the wicked maketh himself odious and cometh to shame.

6 П равдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

Righteousness preserveth him that is perfect in the way; but wickedness overthroweth the sinner.

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

There is that feigneth himself rich, and hath nothing; there is that maketh himself poor, and hath great wealth.

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

The ransom of a man's life is his riches; but the indigent heareth not rebuke.

9 С ветлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

The light of the righteous rejoiceth; but the lamp of the wicked shall be put out.

10 О т гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

By pride there only cometh contention; but with the well-advised is wisdom.

11 Б огатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

Wealth by vanity diminisheth; but he that gathereth by manual-labour shall increase.

12 О тлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

Hope deferred maketh the heart sick; but the desire cometh to pass is a tree of life.

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

Whoso despiseth the word shall be held by it; but he that feareth the commandment shall be rewarded.

14 П оуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

The teaching of the wise is a fountain of life, to turn away from the snares of death.

15 З дравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

Good understanding procureth favour; but the way of the treacherous is hard.

16 В секи благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

Every prudent acteth with knowledge; but the foolish layeth open folly.

17 Л ошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

A wicked messenger falleth into evil; but a faithful ambassador is health.

18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

Poverty and shame shall be him that refuseth instruction; but he that regardeth reproof shall be honoured.

19 И зпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

The desire accomplished is sweet to the soul; but it is abomination to the foolish to depart from evil.

20 Х одѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

He that walketh with wise becometh wise; but a companion of the foolish will be depraved.

21 З лото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

Evil pursueth sinners; but to the righteous good shall be repaid.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

A good man leaveth an inheritance to his children's children; but the wealth of the sinner is laid up for the righteous.

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

Much food is in the tillage of the poor; but there is that is lost for want of judgment.

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

He that spareth his rod hateth his son; but he that loveth him chasteneth him betimes.

25 П раведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.

The righteous eateth to the satisfying of his soul; but the belly of the wicked shall want.