1 Т огава савхиецът Валдад отговори:

And Bildad the Shuhite answered and said,

2 Д окога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

How long wilt thou speak these things? and the words of thy mouth be a strong wind?

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Doth God pervert judgment, and the Almighty pervert justice?

4 А ко синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

If thy children have sinned against him, he hath also given them over into the hand of their transgression.

5 а ко ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

If thou seek earnestly unto God, and make thy supplication to the Almighty,

6 т огава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;

If thou be pure and upright, surely now he will awake for thee, and make the habitation of thy righteousness prosperous;

7 и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.

And though thy beginning was small, yet thine end shall be very great.

8 П онеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им

For inquire, I pray thee, of the former generation, and attend to the researches of their fathers;

9 ( защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка);

For we are of yesterday, and know nothing, for our days upon earth are a shadow.

10 н е искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

Shall not they teach thee, tell thee, and utter words out of their heart?

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

Doth the papyrus shoot up without mire? doth the reed-grass grow without water?

12 Д окато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Whilst it is yet in its greenness not cut down, it withereth before any grass.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

So are the paths of all that forget God; and the profane man's hope shall perish,

14 Н адеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

Whose confidence shall be cut off, and his reliance is a spider's web.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

He shall lean upon his house, and it shall not stand; he shall lay hold on it, but it shall not endure.

16 Т ой зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

He is full of sap before the sun, and his sprout shooteth forth over his garden;

17 к орените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.

His roots are entwined about the stoneheap; he seeth the place of stones.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.

If he destroy him from his place, then it shall deny him: I have not seen thee!

19 Е то това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Behold, this is the joy of his way, and out of the dust shall others grow.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.

Behold, God will not cast off a perfect man, neither will he take evil-doers by the hand.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.

Whilst he would fill thy mouth with laughing and thy lips with shouting,

22 О нези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

They that hate thee shall be clothed with shame, and the tent of the wicked be no more.