1 К ой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

Who is this that cometh from Edom, with deep-red garments from Bozrah, this that is glorious in his apparel, travelling in the greatness of his strength?—I that speak in righteousness, mighty to save.

2 З ащо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

—Wherefore is redness in thine apparel, and thy garments like him that treadeth in the winevat?

3 А з сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

I have trodden the winepress alone, and of the peoples not a man was with me; and I have trodden them in mine anger, and trampled them in my fury; and their blood is sprinkled upon my garments, and I have stained all mine apparel.

4 З ащото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

For the day of vengeance was in my heart, and the year of my redeemed had come.

5 А з разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

And I looked, and there was none to help; and I wondered that there was none to uphold: and mine own arm brought salvation unto me; and my fury, it upheld me.

6 А з стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

And I have trodden down the peoples in mine anger, and made them drunk in my fury; and their blood have I brought down to the earth.

7 Щ е спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

I will record the loving-kindnesses of Jehovah, the praises of Jehovah, according to all that Jehovah hath bestowed upon us, and the great goodness toward the house of Israel which he hath bestowed upon them according to his mercies, and according to the multitude of his loving-kindnesses.

8 З ащото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

And he said, They are indeed my people, children that will not lie; and he became their Saviour.

9 В ъв всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

In all their affliction he was afflicted, and the Angel of his presence saved them: in his love and in his pity he redeemed them; and he bore them and carried them all the days of old.

10 Н о те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

But they rebelled and grieved his holy Spirit: and he turned to be their enemy; himself, he fought against them.

11 Т огава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

But he remembered the days of old, Moses his people: Where is he that brought them up out of the sea with the shepherds of his flock? Where is he that put his holy Spirit within him,

12 К ойто направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

his glorious arm leading them by the right hand of Moses, dividing the waters before them, to make himself an everlasting name,

13 К ойто ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

—who led them through the depths, like a horse in the wilderness, they stumbled not?

14 Д ухът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

As cattle go down into the valley, the Spirit of Jehovah gave them rest; so didst thou lead thy people, to make thyself a glorious name.

15 П огледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

Look down from the heavens, and behold from the habitation of thy holiness and of thy glory! Where is thy zeal and thy strength, the sounding of thy bowels and of thy tender mercies? Are they restrained toward me?

16 З ащото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

For thou art our Father, though Abraham be ignorant of us, and Israel acknowledge us not: thou, Jehovah, art our Father; our Redeemer, from everlasting, is thy name.

17 З ащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

Why, O Jehovah, hast thou made us to err from thy ways, hast hardened our heart from thy fear? Return for thy servants' sake, the tribes of thine inheritance.

18 М алко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

Thy holy people have possessed but a little while: our adversaries have trodden down thy sanctuary.

19 Н ие сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.

We have become over whom thou never barest rule, those not called by thy name.