1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

My son, if thou hast become surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand for a stranger,

2 т и си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

thou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.

3 З атова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

Do this now, my son, and deliver thyself, since thou hast come into the hand of thy friend: go, humble thyself, and be urgent with thy friend.

4 Н е давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Give not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids:

5 д окато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

deliver thyself as a gazelle from the hand, and as a bird from the hand of the fowler.

6 И ди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

Go to the ant, thou sluggard; consider her ways and be wise:

7 к оято, макар че няма началник, надзирател или управител,

which having no chief, overseer, or ruler,

8 п риготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

provideth her bread in the summer, gathereth her food in the harvest.

9 Д окога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

How long, sluggard, wilt thou lie down? When wilt thou arise out of thy sleep?

10 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest!

11 т ака ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

So shall thy poverty come as a roving plunderer, and thy penury as an armed man.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

A man of Belial, a wicked person, is he that goeth about with a perverse mouth;

13 Н амигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

he winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;

14 к ойто има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

deceits are in his heart; he deviseth mischief at all times, he soweth discords.

15 з атова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

Therefore shall his calamity come suddenly: in a moment shall he be broken, and without remedy.

16 Ш ест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

These six doth Jehovah hate, yea, seven are an abomination unto him:

17 н адменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

haughty eyes, a lying tongue, and hands that shed innocent blood;

18 с ърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

a heart that deviseth wicked imaginations; feet that are swift in running to mischief;

19 н еверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

a false witness that uttereth lies, and he that soweth discords among brethren.

20 С ине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

My son, observe thy father's commandment, and forsake not the teaching of thy mother;

21 з авържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

bind them continually upon thy heart, tie them about thy neck:

22 К огато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

when thou walkest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and thou awakest, it shall talk with thee.

23 З ащото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

For the commandment is a lamp, and the teaching a light, and reproofs of instruction are the way of life:

24 З а да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

to keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.

25 Д а не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

Lust not after her beauty in thy heart, neither let her take thee with her eyelids;

26 з ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

for by means of a whorish woman to a loaf of bread, and another's wife doth hunt for the precious soul.

27 М оже ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

Can a man take fire in his bosom, and his garments not be burned?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

Can one go upon hot coals, and his feet not be scorched?

29 Т ака е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

So he that goeth in to his neighbour's wife: whosoever toucheth her shall not be innocent.

30 Д ори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

They do not despise a thief, if he steal to satisfy his soul when he is hungry:

31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

and if he be found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.

32 О нзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

Whoso committeth adultery with a woman is void of understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.

33 Б иене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

A wound and contempt shall he get; and his reproach shall not be wiped away.

34 З ащото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

For jealousy is the rage of a man, and he will not spare in the day of vengeance;

35 н яма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.

he will not regard any ransom, neither will he rest content though thou multipliest gifts.